— … Аз обърнах внимание на това, че повечето му работи са написани в Гигна — говореше непознат мутиращ глас. — Може би това ще ви помогне.
— Гигна… — отвърна гласът на Корней. — Извинявай, но къде е това?
— Това е курортно селище… на западния бряг на Загута. Знаете, едно езеро…
— Зная. Ти мислиш ли…
— Очевидно той често е работел там… Живял е вероятно при някакъв меценат…
Гаг безшумно изскочи от кревата и се прокрадна към прозореца. На входа Корней разговаряше с някакъв момък на около шестнайсет години, слаб, много рус, с големи светли очи като на кукла — явен и очевиден алаец от юга. Гаг заби пръсти в перваза на прозореца.
— Това е любопитно — замислено каза Корней. Той потупа момъка по гърба. — Това е идея, ти си юначага, Данг. А нашите заплеси са го пропуснали…
— Трябва непременно да го намерите, Корней! — Момъкът притисна юмруци към слабите си гърди. — Вие сам казвахте, че дори вашите учени са се заинтересували и сега аз разбирам защо… Той е на вашето равнище! Той дори е по-високо в някои неща… Вие просто сте длъжни да го намерите!
Корней въздъхна тежко.
— Ще направим каквото можем, миличък… но само да знаеш колко е трудно! Ти нямаш представа какво става сега при вас…
— Имам — кратко каза момъкът.
Те замълчаха.
— По-добре да бяхте ме оставили мен там, а него да измъкнете — тихо проговори момъкът, гледайки встрани.
— На теб ни провървя да се натъкнем, а на него — не — също така тихо отвърна Корней. Той отново хвана момъка за рамото. — Ще сторим всичко, което е по силите ни.
Момъкът кимна.
— Добре.
Корней отново въздъхна.
— Е, хайде… Значи ти отиваш направо в Обнинск?
— Да.
— Там ще ти хареса повече. Поне ще имаш квалифицирани събеседници. Не такива задрямали прагматици като мен.
Момъкът леко се усмихна и те си стиснаха ръцете — по алайски, на кръст.
— Какво пък — каза Корней. — Ти вече умееш да ползваш нулкабината…
И те изведнъж се разсмяха, спомняйки си вероятно някаква история, свързана с нулкабината.
— Да — каза момъкът. — Научих се… Умея… Но знаете ли, Корней, ние решихме да отскочим до Антонов. Момчетата обещаха да ми покажат нещо в степта…
— А те къде са? — Корней се огледа.
— Сигурно сега ще дойдат. Уговорихме се аз да тръгна пръв, а те да ме настигнат… Вие вървете, Корней, аз доста ви задържах. Много ви благодаря…
И изведнъж те се прегърнаха — Гаг дори трепна от изненада — а после Корней леко отблъсна момъка и бързо влезе вкъщи. Момъкът слезе по стълбите, тръгна по пътечката и сега Гаг видя, че той силно куца, наклонявайки се към десния крак. Този крак явно бе по-къс и по-тънък от левия.
Няколко секунди Гаг гледаше след него, а после с рязко движение прехвърли тялото си през перваза, падна по ръце и крака и бързо се мушна в храстите. Той безшумно вървеше подир този Дранг и вече изпитваше ту безкрайна неприязън, ту гнусливо отвращение, което винаги чувстваше към сакати, непълноценни и изобщо безполезни хора. Но този Данг беше алаец, при това съдейки по името и говора, беше южняк алаец, и значи от първо качество, но във всеки случай му беше нужно да поговори с него. Защото това все пак беше шанс.
Гаг го настигна вече в степта, изчаквайки момента, когато и покрива на къщата се скри зад дърветата.
— Ей, приятелю! — тихо го повика той по алайски.
Дранг стремително се обърна. Той дори се наклони към недъгавия си крак. Кукленските му очи се отвориха още по-широко и той се дръпна назад.
Всички цветове изчезнаха от мършавато му лице.
— Ти кой си? — промърмори той. — Ти си… този… Бойният котарак ли си?
— Да — каза Гаг. — Аз съм Боен котарак. Казвам се Гаг. С кого имам честта?
— Данг — отвърна той, като помълча. — Извинявай, но аз бързам…
Той се обърна и накуцвайки още по-силно отпреди, продължи по пътя си. Гаг го догони и го хвана за ръката над лакътя.
— Почакай… Ти какво, да не би да не искаш да разговаряш с мен? — учудено рече той. — Защо?
— Бързам.
— Я стига, ще успееш! Значи такова е положението! Срещат се в този ад двама алайци и да не си поговорят ли? Какво ти става? Оглупя ли?
Данг се опита да освободи ръката си, но къде ти! Той беше съвсем хилав, това южняшко недоносче.
Гаг нищо не разбираше.
— Слушай, приятелю… — започна той, колкото се може по-задушевно.
— Твоите приятели са в ада! — процеди през зъби Данг, гледайки го с явна ненавист.
От изненада Гаг пусна ръката му. За миг той дори загуби дар слово. В ада са твоите приятели… Твоите приятели са в ада… Твоите приятели — в ада! Той дори се задъха от ярост и унижение.