— Все пак при вас е много горещо, господин Корней… Не бих се отказал от нещо… а-а… освежително.
— Сок ли? — предложи му Корней.
— Сок ли? А-а… не. Ако може нещо по-силничко.
— Вино?
— Да, моля ви се.
Вече не ме гледаше. Игнорирал ме е. Пое от Корней чашата и завря в нея обгорелия си нос. Смуче. Онемях. Как може така? Не, разбира се, всичко има на тоя свят… още повече разгром… разложение… Но не! Та това е Син дракон! Истински! И изведнъж сякаш прогледнах. Шнурчето… виното… Змийско мляко, та всичко това е фалшификация! Корней каза:
— Ти няма ли да пиеш, Гаг?
— Не — казвам. — Няма да пия. И аз няма да пия и оня не го съветвам… господин старшия бронемайстор.
И такова злостно веселие ме обхвана, че едва не се разсмях. Те и двамата опулиха очи към мен. А аз се приближих към оня, обгорения началник, взех от него чашата и му казах — меко, като баща започнах да го поучавам:
— Сините дракони — казвам — не пият вино. Те изобщо не пият алкохол. Те, господин старши бронемайстор, са се заклели: нито капка алкохол, докато поне един раиран плъх осквернява с диханието си атмосферата на Вселената. Това първо. А сега за шнурчето… — Хванах аз този знак за бойна доблест, откачих го от копчето на куртката и старателно го пуснах в ръкава му. — Шнурът за доблест само по устав ви е положено да закрепвате на третото копче от горе на долу. Никой истински Дракон обаче не го закрепва там. На гауптвахта стоят и пак не го прикрепват. Това е второто.
Ах, само какво наслаждение изпитвах. Колко ми беше леко и прекрасно! Огледах ги още веднъж как ме слушат, сякаш съм пророка Гагур, вещаещ от ямата божата истина, и тръгнах да излизам. На прага се спрях и добавих като за последно:
— А при разговор с младши по чин, господин старши бронемайстор, не заповядвайте да ви назовават с пълната ви титла. Тук, разбира се, грешката не е голяма, само дето няма да ви уважават. Ще си кажат: това не е фронтовак, а е тилов плъх в униформа на фронтовак. И обгорялото ви лице няма да ви помогне. Къде ли не обгарят хората…
Тръгнах си. Седнах на прозореца с ръце на коленете — добре ми е така, спокойно, сякаш голяма работа съм свършил. Седя си, прехвърлям в главата си станалото. Как Корней отначало само пулеше очи, а после се приближи, започна да лови всяка моя дума, протегнал врат, а пък оня фалшив бронемайстор дори зяпна от внимание… Но, разбира се, не доволствах дълго, защото много бързо ми мина през ума, че всъщност излизаше някаква глупост, че те пращат при нас шпионин и аз му помагам. Като консултант значи. Като последния купен боклук. Зарадвах се, глупакът аз. Разобличих го, видите ли! Да го хванат, да го притиснат до стената и край на случая… Какъв случай? Не-е, не е толкова просто. Ами аз защо се подведох? Този Дракон ме подведе. Гадно ми беше дори да го гледам. Преди сигур нямаше да ми се гади, преди щях да падна в краката му на колене, пред брата-храбрец, щях да му лъсна ботушите с гордост и после щях да се хваля… Знаеш ли на кого чистих ботушите? На старши бронемайстора! С шнур беше! Не, не, трябва да го проумея.
Седях си така до смрачаване и все проумявах, а после дойде Корней, сложи ръка на рамото ми, също като на оня… Данг.
— Е, приятелю — казва той, — благодаря ти. Аз чувствах, че ще забележиш нещо. Разбираш ли, ние го подготвихме много набързо… Трябва да се спаси един човек. Голям ваш учен. Има подозрение, че се укрива на западния бряг на езерото Загута, където сега се е окопала бронечаст и никой не може да премине оттам. Само свои приемат. Така че смятай: ти днес спаси двама души. Двама добри хора. Един ваш и един наш.
Добре. И той ми наговори още много неща, Като мед на сърцето. Вече не знаех къде да гледам, защото, когато значи съм ги консултирал, аз естествено и не мислех, че някого ще спасявам. Просто от злорадство…
— Кога ще потегли? — питам. Просто така попитах, за да позадържа за малко потока на Корнеевото красноречие.
— Сутринта — отговаря. — В пет сутринта.
И ето че ми хрумна нещо. Ехе, казвам си. Ето че дочаках.
— Оттук ли? — питам. Вече не просто така.
— Да — отговаря ми той. — От тази поляна.
— Аха — казвам. — Може би ще трябва да го изпратя, да го огледам за последно. Може да забележа още нещо…