Не можеше да го разпознае.
Дракон?
Като че препускаше срещу него и издишвайки дълъг сноп светлина, приличен на огнен пламък.
Краката му престана да се движат в равномерния си ритъм. Свлече се на колене и започна да пълзи, много бавно, приведен надолу.
Това беше лудост, каза си Роджър. На Марс няма дракони. Какво правя? Но не можеше да спре. Тялото му напредваше под прикритието на пясъчна дюна, придвижвайки коляно и срещуположна ръка, ръка и срещуположно коляно. Внимателно и бързо започна да гребе с шепи пепеливата марсианска почва, за да се окопае в дупка, като натрупваше част от пепелта обратно върху себе си. В главата му бърбореха тънки гласчета, но не разбираше какво казват: бяха прекалено неясни и изкривени.
Драконът намали скоростта и спря на няколко десетки метра от него, езикът му от застинал пламък се отпусна надолу. Картината се потрепна и се промени; сега пламъкът беше мъждив, а самото чудовище — призрачно осветено. Две малки фигурки се откъснаха от гърба му, грозни, маймуноподобни същества, които пристъпваха тромаво, а всеки техен жест излъчваше злоба.
На Марс нямаше дракони, нито горили.
Роджър събра цялата си енергия:
— Дон! — извика той, — Брад!
Но нищо не се получаваше.
Знаеше, че преносимият компютър все още отнема енергия от предавателя. Разбираше, че сетивата му са изкривени, знаеше, че драконът не беше дракон, нито горилите — горили. Знаеше, че ако не успее да вземе връх над компютъра на гърба си беше много вероятно да се случи нещо ужасно, защото усещаше, че пръстите му бавно и внимателно обхващат една буца лимонит с размерите на баскетболна топка.
Разбираше, че никога през живота си не е бил по-близо до лудостта.
Роджър направи огромно усилие да възвърне здравия си разум.
Драконът не беше дракон. Това беше марсианският всъдеход.
Маймуните не мяха маймуни. Това бяха Брад и Дон Кейман.
Те не го заплашваха. Те бяха изминали целия този път през мразовитата марсианска нощ, за да го открият и да му помогнат.
Повтаряше си тези истини отново и отново, като молитва; но каквото и да мислеше, беше безсилен за възпре ръцете и тялото си. Стисна скалния къс; тялото му се надигна; ръцете запратиха камъка с абсолютна точност към фаровете на всъдехода.
Дългият огнен език премигна и угасна.
Светлината от милионите пламтящи звезди беше напълно достатъчна за сетивата на Роджър, но не можеше да помогне много на Брад и Дон Кейман. Той ги виждаше, все още подобни на горили, все още пълни със заплаха, препъващи се из тъмнината; но усещаше и какво прави тялото му.
То пълзеше към тях.
— Дон! — извика той. — Внимавай! — Но гласът не напусна устните му.
Това е лудост, помисли си. Трябва да спра!
Но не можеше.
Зная, че това не е враг! Всъщност не искам да ги нараня…
Но продължи да се приближава към тях.
Беше почти сигурен, че вече чува гласовете им. Толкова близо, че предавателите им биха го оглушили при нормални условия, ако не беше автоматичното регулиране на усилването. Дори и с почти изключените си сетива долавяше откъслечни звуци.
— …някъде тук…
Да! Дори можеше да разграничи отделни думи; а гласът, беше сигурен в това, беше на Брад.
Извика с всички сили, които можа да събере:
— Брад! Това съм аз, Роджър! Мисля, че се опитвам да ви убия!
Тялото му продължи непоколебимото си пълзене. Дали го бяха чули? Извика отново; този път видя как и двамата спряха, като че заслушани в неясните далечни викове.
Дон Кейман прошепна с изтънял глас:
— Сигурен съм, че този път го чух, Брад!
— Да, чу ме! — изрева Роджър, приближавайки се още по-бързо. — Внимавай! Компютърът взе надмощие. Опитвам се да го преодолея, но… Дон! — Вече можеше да ги различи по застиналата протегната напред ръка на скафандъра на свещеника. — Махай се! Аз се опитвам да те убия!
Не можеше да разграничи думите; чуваха се високо, но двамата мъже крещяха едновременно и не разбираше нищо. Тялото му не се подчиняваше; продължаваше смъртоносното дебнене.
— Не те виждам, Роджър.
— На десет метра съм от теб… южна посока? Да, на юг. Пълзя. Ниско до земята.
Когато се обърна към Роджър, стъклото на скафандъра на свещеника проблесна на звездната светлина, след това Кейман се завъртя и побягна.
Тялото на Роджър се изправи и затича след него.