Морлек протегна ръка, взе златната си табакера и запуши.
— Може би е съдено в най-близките дни да стана достоен член на обществото, Бинджер — каза той и дръпна от цигарата си.
— Дай, боже! Аз всеки ден се моля на Всевишния за това — отбеляза доста сериозно Бинджер. — Вашият занаят не е хубав. Постоянно изчезвате по цяла нощ. Това е вредно за здравето. А в качеството си на стар войник ще ви кажа: честността е най-хубавото нещо на този свят.
— Наясно съм с това. А сега слушайте какво ще ви кажа. Наредете на шофьора да ме чака в автомобила на ъгъла на Албмеръл стрийт. Ще дойда там към два часа през нощта. Вие стойте близо до автомобила, но не се приближавайте твърде много. Осветете номера, регистриран в Оксфорд, а съсекския номер го скрийте под седалката. Не забравяйте също да набавите няколко сандвича и термос с кафе. Това е всичко!
Бинджер едва доловимо прошепна:
— Желая ви успех, господарю — и излезе.
— Да се надяваме, че ще имам — каза Морлек, като си наметна черен плащ и сложи инструментите по джобовете си.
Нощният пазач на Депозитната банка, която се издигаше на Бърлингтън стрийт, разполагаше с табуретка, на която от време на време си почиваше и подремваше. Тази табуретка имаше едно завидно преимущество — беше само с един крак. Щом пазачът задремваше, тя изгубваше равновесие и се премяташе на тази страна, на която клюмваше пазачът. Но човешката природа е досетлива и изобретателна. След известно време пазачът откри, че неприятното свойство на табуретката може да се премахне, ако се опрат лактите на коленете, а табуретката — на стената. В това положение пазачът можеше спокойно да дремне, без да падне на земята.
— Уверявам ви, че съжалявам много — чу се слаб и учтив глас.
Пазачът се събуди и скочи, като се опита да вземе лежащия обикновено край него револвер.
— Револверът ви почива в джоба ми, а шнурът на сигналния звънец е прерязан — продължи човекът с черната маска. През отворите на маската гледаха весели, усмихнати очи. — А сега, на работа!
Заловеният пазач напразно търсеше някакви оправдания за поведението си и се опитваше да скрие обстоятелството, че е заспал на поста си. Като чу последните думи на непознатия, той послушно се подчини.
Сейфът на банката се намираше под земята, а за пазача беше построено караулно помещение — малка железобетонна стаичка със сгъваемо столче, електрическа крушка и малка каса в стената.
— Вървете в стаичката! — заповяда човекът с черната маска. — Застанете с лице към стената и се дръжте прилично. Не ме карайте да се разправям с вас.
Пазачът се подчини, без да окаже ни най-малка съпротива.
После се чу дрънкане на ключове. В малката каса се пазеха ключовете и при обикновени обстоятелства само директорът и секретарят на банката имаха достъп до тази каса. Но както изглежда, човекът с черната маска си знаеше работата, защото без особени трудности и без да прибягва към гореспоменатите длъжностни лица на банката, отвори касата и се залови да разглежда съдържанието й.
Изминаха още няколко секунди. Пазачът чу как се хлопна вратата на стаичката. След това настъпи тишина, нарушавана само от бръмченето на вентилатора над главата му. Непознатият го нямаше десет минути. Когато се завърна, грижливо затвори касата.
— Това е всичко — каза той. — Нещо малко взех със себе си. Само толкова, колкото ми трябва за едно прилично пътуване и за купуването на нов автомобил. Какво да се прави, трябва да се живее!
— Аз ще изгубя работата си — прибави пазачът, а очите му се напълниха със сълзи.
— Това зависи от умението ви да измислите нещо за ваше оправдание. Вие с чиста съвест можете да кажете, че съм ви зашеметил. Навремето същото нещо разказваше колегата ви от Северната банка. Може би ще повярват, а може и да не повярват.
— Какво направихте с приятеля ми, който дежуреше в залата?
— Той мирно спеше. И аз наистина го зашеметих по начин, който е известен само на мен.
Човекът с черната маска хлопна вратата зад себе си и ключът отново щракна. Но на пазача му се стори, че прещрака два пъти. И наистина, когато се осмели да се приближи до вратата и да натисне бравата, се оказа, че не е заключена. Но от човека с черната маска нямаше никаква следа.
Пазачът вдигна тревога. В банката дойдоха трима детективи от Скотланд ярд. В залата намериха замаяния пазач, който не можеше да дойде на себе си, а вторият непрекъснато разправяше как са го нападнали.