— За какво тайно общество споменавате?
— Той имаше манията да образува тайни общества. Увлече се по това още от ученическата скамейка и с това не само внесе смут в училището си, но изплаши всички момчета в околностите. Бе мистично настроен, но в основата на характера му лежаха хитрост и вероломство.
— Знаете ли в кое училище е учил?
— Случайно научих това. Учил е в Гулстън. Това е най-голямото училище в Беркшайър.
Джеймс се върна вкъщи и написа писмо до директора на училището в Гулстън. Надяваше се, че директорът няма да познае в него героя на последния скандален процес в Олд Бейли. Следобед видя как Хамон замина с автомобила си към Лондон и се учуди, че тъй бързаше да се върне в града.
Обаче през нощта до ушите му пак долетя своеобразният шум на италианския Хамонов автомобил. Като се приближи до прозореца, видя, че финансистът пак идваше в Крейз. Морлек помисли, че напоследък неприятелят му е твърде деен и се движи от място на място по-често от всеки друг път. И наистина, Ралф Хамон не губеше времето си напразно. Той успя да иде в Лондон и да поговори с новопристигналия в този град чужденец. Разговорът с чужденеца се проведе на арабски език.
Ахмед се залавя за работа
Никой не умееше да съчувства на ближния си тъй, както сержант Слоун. Но достатъчно бе съдбата да се обърне срещу него, за да изпадне в непоносимо настроение и да започне да трови живота на околните.
— Не ме интересуват вашите работи, Марборн. Можете да постъпвате, както желаете, но във вашата каса се пазеха мои четиристотин фунта. А аз една седмица преди това ви молих да внесете тези пари на мое име в някоя банка.
— Успокойте се, Слоун — опита се да го утеши Марборн. — Ако не бях аз, вие изобщо нямаше да получите тези пари. За мен не представлява никаква трудност да ви намеря пак такава сума.
— Нима? — запита практично настроеният Слоун.
— Да, точно така. Тази сутрин той ми изпрати петстотин фунта, но преди да ги измъкна от него, си имах много главоболия. Във всеки случай няма да гладуваме. Но аз седях цяла нощ и мислих над създалото се положение.
— Това не е чудно — мрачно отговори Слоун, като погледна изпразнената огнеупорна каса. — Извън всяко съмнение е, че тук е работил човекът с черната маска. Никой като него не умее тъй чисто да отвори тази каса.
— Човекът с черната маска е идвал при мен не за пари. Той е търсил нещо друго, макар да е взел и пари — продължи Марборн и замислено почука с пръсти по масата. — Той тича подир това от първия ден на касоразбиваческата си дейност. Днес направих справка в дневника си. Там са записани всички кражби на човека с черната маска. И още сега ще ви кажа какво установих. Във всички банки, които е ощастливил с посещението си, е имало сметки на Ралф Хамон. Във всички банки има огнеупорни помещения с каси, в които клиентите пазят ценности и всякакви видове документи. И всеки път се е случвало тъй, че е разбивал помещението, в което е била касата и на Хамон. Ето защо съм уверен, че той е търсил ей това нещо — и Марборн многозначително се потупа по лявата страна.
— Не можете ли да ми обясните какво е търсил? — попита изгарящият от любопитство Слоун.
В отговор Марборн презрително се усмихна.
— Виждам, че сте готов да узнаете всичко. Този Морлек е богат човек. Винаги съм подозирал, че има цяло богатство на разположение.
— Разбира се, че е богат — отговори Слоун. — А нима вие не бихте били богат, ако извършехте четиридесет и два грабежа, открадвайки хиляди, десетки хиляди фунта.
— Моля да не ме прекъсвате. Със сигурност знам, че той има свое собствено богатство, но никой не е сигурен, че той е крал пари.
— Но нашите пари все пак е взел, нали?
— Слушайте, Слоун, убеден съм, че той ще ми плати за това не по-малко от Хамон.
— Пазете се от него — убедително отсече Слоун. — Току-виж ви откраднал онова нещо, както открадна моите пари.
Скоро след това Слоун си отиде вкъщи. Загубата на парите силно го потресе и той трябваше да си събере мислите, за да дойде на себе си. Като остана сам, Марборн дълбоко се замисли. Нанесената му от Лидия обида го бе засегнала силно. Сега девойката му се струваше не толкова привлекателна. Той сериозно се замисли как да накара нея и брат й да заплатят за високомерието си. На сутринта бе пратил на Хамон писмо, в което искаше пари. В отговор получи само петстотин фунта. Той не се задоволи с тази смешно малка сума според него и веднага му прати второ писмо. Но след малко узна, че Хамон е заминал за града.