Смъртта на Марборн
Като се върна в квартирата си, Марборн внимателно затвори вратата след себе си и изпи чаша уиски.
— Ей, че свиня! — рече си той и сложи шишето на масата.
След това започна да разглежда писмото. В дебелия плик се намираха само листове от вестник. — Значи ето до какво се свеждаше този коварен план! Това бе ядосало дивата котка, както се изрази Уелинг, и сега тази дива котка си показваше ноктите.
Марборн спокойно обмисляше създалото се положение. На челото му избиха капки пот. Хамон беше готов на всичко само да можеше да си върне документа. В това нямаше никакво съмнение.
След като помисли половин час, Марборн решително стана, свали си палтото и ризата и отлепи от тялото си прозрачна копринена кесийка, в която се пазеше тайнственият документ. Тази кесийка беше залепена с няколко парчета пластир за тялото му и образуваше своеобразно и незабележимо скривалище.
През прозрачната коприна той видя отделни букви и думите на документа, след който тичаха Морлек и Хамон. Той налепи на кесийката още няколко парчета пластир и пак се облече. Преди да излезе от вкъщи, внимателно прегледа револвера и го скри в джоба си. Сега трябваше да предприеме само едно. И колкото по-бързо го предприемеше, толкова по-добре щеше да бъде. Трябваше да напусне къщата, преди наемният убиец да дойде на себе си и да го нападне повторно.
Той наметна плаща си, взе бастун и излезе на улицата.
Джеймс Морлек — ето кой можеше да го защити от заплашващата го опасност, ето в кого се криеше ключът на всички тайни и развръзката на създалото се положение. Непременно трябваше да отиде при него с документа.
Като излезе на улицата, Марборн внимателно се озърна, седна в едно такси и отиде на гара Виктория. Там чака половин час първия влак. Това време прекара в чакалнята на първа класа, като пиеше уиски, а после отиде в купето, където седяха двама солидни пътници.
До единайсет часа вечерта Джеймс седя вкъщи и работи. По едно време чу шум пред къщата и отвори вратата. Бинджер се спусна към него и развълнувано му каза:
— Онзи проклетник Марборн иска непременно да ви види.
— Поканете го — каза Джеймс, след като помисли малко.
Джеймс се учуди на Марборновото посещение и не можа да си обясни причината. Бившият детектив сигурно подозираше, че човекът с черната маска е Джеймс, но не можеше да се предположи, че той идваше посред нощ само да поприказва за извършената кражба.
Посетителят влезе. По външния му вид Джеймс разбра, че нещо му се е случило. Той предполагаше, че ще има някакви недоразумения, но излезе, че Марборн е настроен крайно миролюбиво и че не е склонен да го упреква.
— Извинете, че ви безпокоя толкова късно, господин Морлек — учтиво каза той. — Бързам да ви кажа, че не идвам да говоря с вас за станалото през миналата нощ.
Джеймс не отговори.
— Всъщност — започна Марборн и се запъна. Той потрепери, озърна се и уплашено попита: — Какво е това?
Двамата събеседници чуха как пясъкът пред къщата заскърца.
— Кой ли е? — изстена Марборн.
— Ей сега ще видим — отговори Джеймс и тръгна навън. Като отвори вратата, той видя пред себе си Уелинг.
— Влезте, Уелинг — покани той детектива. — Вие сте вторият посетител днес, който съвсем не очаквах да видя.
— А кой беше първият?
— Старият ви приятел господин Марборн.
Белите вежди на капитан Уелинг учудено се вдигнаха. Той се намръщи.
— Марборн? Интересно. Да не е дошъл при вас да си иска парите?
— Аз също помислих да не е дошъл за това — добронамерено отговори Джеймс. — Но после видях, че има по-сериозни причини да се безпокои.
Като видя Уелинг, Марборн облекчено въздъхна, с което още повече усили учудването на Морлек.
— Нима очаквахте да видите някой друг? — учтиво попита Морлек.
— Не, не — измърмори Марборн в отговор.
— На мен също ми се струва, че очаквахте да видите някого — продължи Уелинг. — Можете да сложите спокойно револвера си настрана. Носенето на огнестрелно оръжие е много лош навик. Чудя се, че вие, стар полицай, не сте усвоили това правило. Най-добре е да носите със себе си здрав бастун и да не се бавите да нанесете първия удар.
Марборн малко се успокои, макар че Уелинг беше най-виновният за уволнението му. Виждаше се, че той се опитваше да премахне спомена за преживяния неотдавна ужас.