Мозъкът на Джеймс усилено работеше. Най-сетне като че ли се отърси от мъчителните си мисли и със звучен глас каза на капитана:
— Не, капитане, борбата още не е свършила. Престъпленията на Хамон, на тази „сянка на сатаната“, както всички го наричат, са много големи, за да останат ненаказани. Той трябва да плати за всичко… за много неща… за Джоана.
— Джоана? — учудено повтори капитанът.
— … и за него — завърши Джеймс, като показа бездушното тяло на Марборн.
— Но документът, документът! — извика капитанът. — Той ще го унищожи. Той ще унищожи доказателството!
— Не! — убедително прошепна Джеймс. — Маймуната е много лакома и стисната и тя няма да разтвори юмрука си.