Волтер
Човекът с четиридесетте екю
Един старец, който винаги отрича настоящето и хвали миналото, ми казваше:
— Драги приятелю, днес Франция не е така богата, както беше при царуването на Анри IV. Защо? Защото земята вече не се обработва така добре; защото няма достатъчно хора, които да работят земята — полските работници искат големи надници и много селяни оставят имотите си необработени.
На какво се дължи тази липса на работна ръка? На това, че всеки, който чувства, че притежава известна сръчност, се залавя за някакъв занаят — везмо, резбарство, часовникарство, копринарство или става прокурор, богослов и т.н. Защото отменянето на Нантския едикт1 остави голяма празнота в кралството. Защото калугерките и просяците се увеличиха и, най-после, защото всеки отбягва, доколкото може, тежкия земеделски труд, за който сме родени по Божия воля и който, понеже сме много разумни, считаме за срамен!
Друга една причина за нашата бедност са новите ни нужди. Ние трябва да плащаме на съседите си четири милиона за някой артикул, пет или шест — за някой друг, за да пъхаме в носа си един вонящ прах, който внасяме от Америка. Кафето, чаят, шоколадът, карминовата боя, индиговата боя, подправките — всичко това ни струва над шейсет милиона годишно. А всичко това беше непознато по времето на Анри IV, с изключение на подправките, които впрочем се консумираха много по-малко. Ние горим сто пъти повече свещи и получаваме повече от половината восък от чужбина, защото пренебрегваме пчеларството. Сега виждаме сто пъти повече диаманти по ушите, вратовете и ръцете на нашите гражданки в Париж и в големите градове, отколкото притежаваха всички дами в двореца на Анри IV заедно с кралицата. И за всички тези излишни неща трябва да плащаме в брой.
Забележете при това, че плащаме на чужденците повече от петнайсет милиона лихви по тъй наречения „заем на общината“. Когато при възкачването си на престола Анри IV видял, че годишно се изплащат два милиона такива лихви, той постъпил много мъдро, като изплатил част от този дълг, за да намали тежкото бреме на държавата.
Не забравяйте, че нашите граждански войни бяха причина да се изсипят във Франция съкровищата на Мексико, тъй като дон Фелипе ел Дискрето искаше да купи Франция, но оттогава нападателните войни, които водихме, ни освободиха от половината ни пари.
Ето отчасти причините за нашата бедност. Крием я под полирани ламперии и чрез изкуството на модните шивачки: бедни сме, но с вкус. Има финансисти, предприемачи, търговци, които са много богати, техните деца, зетьове са също много богати, но, общо взето, нацията не е богата.
Добри или лоши, разсъжденията на този старец ми направиха дълбоко впечатление, защото нашият енорийски свещеник, който винаги е имал приятелски чувства към мен, ме е запознал малко с геометрията в историята и аз започвам да разсъждавам, нещо, което е много рядко в нашата провинция. Не знам дали старецът е прав, или не, но бидейки доста беден, без особени усилия започнах да вярвам, че имам много другари в бедността.
ГЛАВА I
КАТАСТРОФАТА НА ЧОВЕКА СЧЕТИРИДЕСЕТТЕ ЕКЮ
Много ми е драго да съобщя на света, че имам земя, която би ми носила четиридесет екю чист доход, ако не беше данъкът, с който е обложена. Издадени бяха много укази от няколко души, които, понеже имат свободно време, управляват държавата, седнали край камината си. В увода на тези укази се казва, че по божествено право законодателната и изпълнителна власт е съсобственица на моята земя и че аз й дължа най-малко половината от това, което ям. Огромният стомах на законодателната и изпълнителна власт ме накара да се прекръстя няколко пъти. А какво би било, ако тази власт, която стои начело на основния обществен ред, беше собственица на цялата ми земя! Общественият ред е още по-божествен от божественото право.
Господин министърът на финансите знае, че аз плащам всичко на всичко дванайсет ливри данък; това беше много тежко бреме за мен и то би ме смазало, ако Господ не ми беше дал дарбата да плета кошници от ракита и така да понасям бедността си. Как бих могъл така изведнъж да платя на краля двайсет екю?
В мотивите на своите укази новите министри казваха, че трябва да се облагат само земите, защото всичко, дори и дъждът, идва от земята и следователно данъкът се дължи само за плодовете на земята.
През време на последната война един от техните пристави дойде при мен и ми поиска да платя своя дял: три крини жито и чувал бакла, общо на стойност двайсет екю, за да помогна на държавата във войната, която тя водеше и чиято причина никога не можах да разбера, бях само чувал, че от тази война моята страна нямаше да спечели нищо, а можеше много да изгуби. Тъй като тогава нямах нито жито, нито бакла, нито пари, законодателната и изпълнителна власт заповяда да ме замъкнат в затвора и продължи да води войната, както може.
1
Нантски едикт — декрет, издаден в 1598 г. от крал Анри IV, с който се гарантират религиозните свободи и равноправието на протестантите във Франция. Този едикт е бил отменен от крал Луи XIV в 1685 г.