Да изореш дори и четири пъти земята си в нашия край, е нещо невъзможно; суровият климат и внезапните промени на времето не позволяват това, пък и поради нещастието, което ме сполетя, когато сеех през надупчени дъски, както препоръчваше знаменитият земеделски специалист, бях принуден да продам впряга си.
И така, изорах тридесет пъти моите четиристотин и осемдесет декара с всичките рала, които можах да намери на четири левги наоколо. Да изореш три пъти един декар, струва три ливри и това е установена цена, а трябваше да ора тридесет пъти. Оранта на всеки декар ми излезе тридесет ливри, а моите четиристотин и осемдесет декара ми струваха четиринадесет хиляди и четиристотин ливри. Реколтата, която в тоя проклет край при средна година достига до триста крини, се покачи действително на триста и тридесет крини, което, пресметнато по двадесет ливри крината, ми даде шест хиляди и шестстотин ливри. Загубих седем хиляди и осемстотин ливри. Вярно е, че ми остана сламата.
Щях да се разоря, да пропадна, ако един прочут лекар, разсъждавайки в областта на медицината така добре, както аз в областта на земеделието, не беше пратил набързо на оня свят една моя стара леля.
Кой би повярвал, че пак ще проявя слабост да се подведа по вестника на Буде? Но в края на краищата този човек не се е заклел да ме погуби — казвах си аз. Прочетох в неговия сборник, че достатъчно било да засадиш ангинари за четири хиляди франка, за да изкараш четири хиляди ливри печалба. Сигурно Буде ще ми върне с ангинарите това, което ме накара да загубя от жито. Изразходвах четири хиляди франка и ето че полските плъхове изядоха моите ангинари. В цялата околия дюдюкаха по мен като след дявол, който е показал среден пръст на папата.
Написах на Буде писмо, пълно с гневни упреци. Но единственият отговор на този измамник беше статия в неговия вестник, в която се забавляваше за моя сметка. Той най-нахално отричаше, че жителите на островите в Караибско море са червенокожи и трябваше да му изпратя писмото на един бивш кралски прокурор в Гваделупа, който заявяваше, че Бог е създал караибците червени, както е сътворил негрите черни. Но тази малка победа не ми помогна, загубих до последното су цялото наследство, което бях получил от леля си, понеже прекалено вярвах на новите теории. Още веднъж ви повтарям, драги господине, пазете се от шарлатаните.
ГЛАВА VI
НОВИ МЪКИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ НОВИ ТЕОРИИ
(Тази глава е извлечена от ръкописа на един стар самотник.)
Виждам, че ако някои добри граждани се забавляват да управляват държавите и да се поставят на мястото на царете, че ако други се смятат за триптолемовци14 и за самата богиня Церера, има и още по-дръзки, които без много церемонии са се поставили на мястото на Бога и с перото си създават света, както той някога го е създал със словото Си.
Един от първите, който се представи пред мен, очаквайки да го боготворя, беше потомъкът на Талес и се наричаше Телиамед. От него научих, че планините и хората са създадени от морските води. Отначало имало само прекрасни морски човеци, които впоследствие станали земноводни. Тяхната красива разцепена опашка се превърнала на бедра и крака. Главата ми беше още пълна с „метаморфозите“ на Овидий и с една книга, в която се доказваше, че човешкият род е изроденото поколение на една порода павиани — все пак предпочитам да произлизам от риба, отколкото от маймуна.
С течение на времето у мен се породиха съмнения върху това родословие и дори върху образуването на планините.
— Как — каза ми той, — вие не знаете, че морските течения, които непрекъснато насипват пясък наляво и надясно на дебелина най-много до 10–12 стъпки, са създали в течение на безкрайно много векове планини, високи двадесет хиляди стъпки, които не се състоят от пясък? Знайте, че морето непременно е покривало цялата земя. Доказателство за това е, че са видели корабни котви на връх Сен Бернар, които са били там няколко века преди хората да имат кораби. Представете си, че Земята е едно стъклено кълбо, което дълго време е било изцяло покрито с вода.
Колкото повече ме убеждаваше, толкова по-малко му вярвах.
— Как — каза ми той, — не сте ли виждал наносите на туренския бряг? На тридесет и шест левги от морето има купища черупки, с които земята се тори като с оборски тор. Щом в течение на дълго време морето е натрупало цяла мина черупки на тридесет и шест левги навътре в сушата, защо да не може да достигне на три хиляди левги в продължение на много векове върху нашето стъклено кълбо?
14
Триптолем — митически цар на древногръцката държавица Елевзис; според легендата научил хората на земеделие.