Отговорих му:
— Господин Телиамед, има хора, които могат да изминат пеш петнадесет левги на ден, но те не могат да изминат петдесет. Не вярвам, че моята градина е направена от стъкло, а колкото до вашите наноси, също така се съмнявам дали се състоят от морски черупки. Напълно възможно е това да е просто една мина от дребни варовити камъчета, които лесно могат да вземат формата на късове от черупки, както има камъни във формата на език, но които не са никакви езици, има камъни във формата на звезди, но не са звезди, има и камъни като навити змии, но съвсем не са навити змии, други приличат на естествените органи на прекрасния пол, а съвсем не са останки от дами. Срещат се дендрити, срещат се камъни с изображения по тях, други изглеждат като дървета и къщи, без никога да са били нито къщи, нито дъбове.
Ако морето е оставило наноси от черупки в Турен, защо е пренебрегнало Бретан, Нормандия, Пикардия и всички други брегове? Боя се, че тези прехвалени наноси произлизат толкова от морето, колкото и самите човеци. Но дори морето да се е разляло на тридесет и шест левги, това не значи, че то непременно е стигнало до три хиляди и дори до триста левги и че всички планини са създадени от водите. Бих казал по-скоро, че Кавказ е създал морето, отколкото да твърдя, че морето е създало Кавказ.
— Но, господин невернико, какво ще кажете за вкаменените стриди, които са намерени по върховете на Алпите?
— Ще кажа, господин създателю, че не съм виждал нито вкаменени стриди, нито корабни котви на Мон Сени. Ще отговоря с това, което е вече казано: намират; се мидени черупки (които лесно се вкаменяват) на голямо разстояние от морето, както се изкопават и римски медали на сто левги от Рим. По-скоро ми се ще да вярвам, че някои хора, отивайки на поклонение в Сен Жак, са оставили няколко черупки към Сен Морис, отколкото да си въобразявам, че морето е създало върха Сен Бернар. Навсякъде има черупки, но сигурно ли е, че те не са по-скоро останки от черупести и раковидни животни от нашите реки и езера, отколкото от морски животни?
— Господин невернико, ще ви направя за смях в света, който възнамерявам да създам.
— Господин създателю, разрешава ви се, всеки е господар в своя свят. Но никога няма да ме накарате да повярвам, че светът, в който живеем, е от стъкло, нито че няколко черупки доказват, че морето е сътворило Алпите и планината Тавър. Знаете, че няма никакви черупки по планините в Америка. Сигурно някой друг е създал Западното полукълбо, а вие сте се задоволили да сътворите Стария свят; това е впрочем предостатъчно.
— Господине, господине, ако още не са намерени черупки по планините на Америка, един ден ще бъдат намерени.
— Господине, това значи да говорите като създател, който знае много тайни и е сигурен в работата си: отстъпвам ви, ако желаете, вашите наноси, стига само вие да ми оставите моите планини. Аз съм впрочем най-смирен и покорен слуга на ваше провидение.
Докато се просвещавах така с Телиамед, един ирландски йезуит, предрешен като мъж, но иначе тънък наблюдател, който при това притежаваше добри микроскопи, създаде змиорки от брашно, получено от жито, заразено с мораво рогче. След това вече никой не се съмняваше, че с брашно, получено от добро жито, могат да се направят и хора. След това създадоха органически частици, от които са съставени хората. Защо не? Нали великият геометър Фатио беше възкресявал мъртви в Лондон; в Париж пък можеха също така лесно да направят живи хора от органически частици. Но тъй като за нещастие новите змиорки на Нийдам изчезнаха, то и новите хора също изчезнаха и избягаха при монадите, които те намериха точно посред фината зърнеста и набраздена материя.
Не че тези създатели на теории нямат големи заслуги в областта на физиката, опазил ме Господ да изразя презрение към техните трудове! Някои ги сравняват с алхимиците, които, фабрикувайки злато (което никога не са успели да получат), са открили добри лекарства или поне много любопитни неща. Можеш да бъдеш извънредно способен човек и да имаш погрешни идеи за произхода на животните и строежа на земното кълбо. Все пак рибите, превърнати в хора, и водите, превърнати в планини, не ми бяха сторили толкова зло, колкото господин Буде. Задоволих се спокойно да си остана с моите съмнения, когато един лапонец ме взе под свое покровителство. Той беше дълбок философ, но не прощаваше никога на онези, които не споделяха мнението му. Този философ най-напред ме накара да разбера ясно бъдещето, като възвиши душата ми. Аз направих такива необикновени усилия да се възвися духовно, че се разболях. Той обаче ме излекува, като ме намаза с борова смола от главата до петите. Едва бях в състояние да се движа и той ми предложи да предприемем пътуване из Южното полукълбо, за да правим дисекции на глави на гиганти, чрез което сме щели да опознаем ясно естеството на душата. Не мога да понасям пътуване по море. Той има добрината да ме поведе по суша. Нареди да изкопаят голяма дупка в земното кълбо, която излизаше право при патагонците. Тръгнахме на път, но при входа на дупката аз си счупих крака. С голяма мъка ми оправиха крака. На счупеното място се образува мазол, от който много ми олекна. В една от моите диатриби вече съм говорил за всичко това, за да поуча света, който с най-голямо внимание слуша за тези велики неща. Вече съм много стар и понякога обичам да повтарям приказките си, за да ги втълпя още по-добре в главите на малките момчета, за които работя толкова отдавна.