— Те не снасят яйца навън, но снасят яйца вътре в себе си, те имат яйчници, както всички птици. Кобилите и змиорките също имат яйчници. Едно яйце се откъсва от яйчника и се измътва в матката. Погледнете всички люспести риби, жабите. Те хвърлят яйцата си, които мъжкият опложда. Яйцата на китовете и на другите морски животни от този вид се измътват в матката. Молците, мушиците, най-нищожните насекоми — всички са видимо образувани от яйце: всичко произлиза от яйце. И нашето земно кълбо е едно голямо яйце, в което се съдържат всички други яйца.
— Но действително тази теория има всички белези на истина. Тя е проста, неизменна и очевидно е доказана за повече от половината видове животни. Напълно съм доволен от нея и не желая друга; яйцата на жена ми са ми много скъпи.
— С течение на времето тази теория омръзна на хората: започнаха да създават децата по друг начин.
— Но защо, щом като тази теория е толкова естествена?
— Защото твърдяха, че жените нямат яйчници, а само малки жлезички.
— Подозирам, че хората, които са имали да предложат друга теория, просто са искали да подбият теорията за яйцата.
— Напълно е възможно. На двама холандци хрумнало да разгледат под микроскоп семенна течност — от хора и от разни животни. Сторило им се, че виждат в нея напълно развити животинки, които се движели с невероятна скорост. Видели такива животинки дори в семенната течност на петела. Тогава заключили, че мъжките животни вършат всичко, а женските — нищо, че женските служат само за да носят съкровището, което мъжките им поверяват.
— Виж какви странни неща! Имам известни съмнения, че тези животинки, които щъкат така чудновато в течността, биха останали след това неподвижни в яйцата на птиците и също така неподвижни в корема на жената цели девет месеца, като само от време на време се премятат през глава. Това не ми изглежда логично. Доколкото мога да съдя, в природата нещата не вървят така. Как изглеждат, моля ви се, тези малки човечета, които плуват така добре в течността, за която ми говорите?
— Като червейчета. Имаше особено един лекар, на име Андри, който виждаше червеи навсякъде и който искаше непременно да провали системата на Харви. Ако можеше, той би отрекъл и кръвообращението само защото друг го е открил. Понеже постоянно се отдавали на Онановия грях и разглеждали всичко под микроскоп, двамата холандци и господин Андри сведоха човека до гъсеница. Най-напред човекът е червей като нея, след това подобно на нея се превръща в истинска какавида, която селяните наричат „бебче“. Както гъсеницата става пеперуда, така и ние след девет месеца ставаме хора: ето нашите метаморфози.
— Е, останаха ли на това мнение? Не се ли е появила оттогава нова мода?
— На хората им омръзна да бъдат гъсеници. Един изключително забавен философ откри в една физическа Венера, че децата се създават чрез привличане. И ето как ставала цялата работа: когато спермата попаднела в матката, дясното око привличало лявото око, което идвало да се съедини с него в качеството на око, но носът, който то срещало на пътя си, му пречел и то било принудено да отиде наляво. Същото било с ръцете, бедрата и прасците, които са свързани с бедрата. Трудно е да се обясни при тази хипотеза положението на гърдите и на задника. При образуването на животните този велик философ не допуска никакъв план на съществото-творец. Той далеч не вярва, че сърцето е създадено, за да приема и разпраща кръвта, че стомахът е създаден, за да смила храната, очите да гледат, ушите да чуват. Всичко това му се струва прекалено вулгарно и затова всичко става чрез привличане.
— Та той е съвсем луд. Надявам се, че никой не е възприел неговата смахната идея.
— Хората се смяха много, но тъжното е, че този безумец приличаше на богословите, които с всички сили преследват онези, които те сами разсмиват.
Други философи измислиха други теории, които нямаха по-голям успех: вече не ръката търси другата ръка, не бедрото тича след другото бедро, а малки молекули, малки частици от ръката и бедрото се натрупват едни върху други. След като загубихме доста време, сигурно в края на краищата ще бъдем принудени да се зърнем към яйцата.
— Чудесно. И какво се роди от всички тези спорове?
— Съмнението. Ако въпросът беше разискван между богослови, щеше да има отлъчвания от черквата и проливане на кръв. Но между физици мирът бързо се възстановява: всеки си ляга с жена си, без ни най-малко да мисли за нейните яйчници, нито за нейните фалопиеви тръбички. Жените забременяват, без дори да се попитат как става това тайнство. И вие, когато сеете жито, не знаете как то покълва в земята.
— О, зная го много добре, отдавна са ми го казали: това става чрез гниене. Понякога обаче ми иде да се изсмея високо на онова, което са ми разказали.