— Значи, не от омраза към калугерите искате да премахнете монашеството, а защото ви е жал за тях и от любов към отечеството. И аз мисля като вас. Никак не бих желал синът ми да стане калугер. И ако мислех, че трябва да имам деца за манастир, не бих легнал вече с жена си.
— Има ли наистина добър баща на семейство, който да не стене, когато вижда сина си или дъщеря си загубени за обществото? Това се нарича „да се спасиш“. Но войникът, който се спасява, когато трябва да се бие, бива наказан. Ние всички сме войници на държавата.
Обществото ни издържа и ние ставаме дезертьори, когато го напуснем. Какво казвам, дезертьори! Монасите са детеубийци, които задушават цяло едно потомство. Деветдесет хиляди души затворени в манастир, които реват или мърморят под носа си на латински, биха могли да дадат на държавата по двама поданика всеки: това прави сто и осемдесет хиляди души, които те премахват в зародиш. За сто години загубата става огромна, това е доказано.
Защо се е наложило монашеството? Защото от времето на Константин Велики управлението е било некадърно и омразно почти навсякъде; защото Римската империя е имала повече калугери, отколкото войници, само в Египет е имало сто хиляди калугери, защото те са били освободени от труд и данъци; защото, когато станали християни, за да управляват поданици християни, вождовете на варварските народи, които разрушиха империята, са упражнявали най-ужасна тирания и хората на тълпи са навлизали в манастирите, за да избегнат яростта на тези тирани — хвърляли се в едно робство, за да избегнат друго; защото, учредявайки толкова различни ордени на свети ленивци, папите са си създали многобройни поданици в другите държави; защото един селянин предпочита да му казват „преподобни отче“ и да дава благословии, отколкото да натиска ралото, защото той не знае, че ралото е по-благородно от расото, защото предпочита да живее за сметка на глупците, отколкото от честен труд; и най-после, защото не знае, че като става монах, си готви нещастни дни, изтъкани от скука и разкаяние.
— Добре, господине, да няма вече монаси за тяхно и за наше щастие. Но бях много огорчен, когато чух да казват на благородника в нашето село, баща на четири момчета и три момичета, че няма да може да ги подреди, ако не направи дъщерите си калугерки.
— Това прекалено често повтаряно твърдение е безчовечно, противоотечествено и рушително за обществото. Когато за едно съсловие, каквото и да бъде то, може да се каже: „Ако всички хора постъпят в него, човешкият род ще загине“, това е доказателство, че това съсловие не струва нищо и че този, който влиза в него, вреди на човечеството.
И така, ясно е, че ако всички момчета и момичета влезеха в манастир, светът би загинал. Следователно поради самия този факт монашеството е враг на човешката природа, независимо от ужасните злини, които понякога причинява.
— Не би ли могло да се каже същото за войниците?
— Разбира се, че не, защото, ако всеки гражданин носи на свой ред оръжие, както някога е било във всички републики, и особено в Рим, войникът става още по-добър земеделец; войникът-гражданин се жени и се бие за жена си и децата си. Ех, да дадеше Господ всички земеделци да бяха войници, и то женени! Те биха били отлични граждани. Но един калугер, като калугер го бива само да изяде средствата за съществуване на своите сънародници. Не съществува по призната истина.