— Но какво ще правят момичетата на бедните благородници, които не могат да ги омъжат?
— Ще правят, както се е казвало хиляди пъти, като момичетата в Англия, Шотландия, Ирландия, Швейцария, Холандия, половината от Германия, Швеция, Норвегия, Дания, Татария, Турция, Африка и в почти цялта останала земя. Те ще бъдат много по-добри съпруги, много по-добри майки, когато хората свикнат, както в Германия, да вземат жени без зестра. Една добра и трудолюбива домакиня ще направи повече добро в дома си, отколкото дъщерята на някой финансист, която харчи за излишни неща повече, отколкото е донесла на мъжа си.
Трябва да има приюти за старци, за недъгави, за сакати. Но вследствие на най-отвратителна злоупотреба манастирите са само за младите и добре сложени хора. В манастира най-напред карат новопостъпилите от двата пола да изложат голотата си, противно на всяко чувство за свян, разглеждат ги внимателно отпред и отзад. Нека някоя стара и гърбава жена отиде и поиска да постъпи в манастир — веднага ще я изгонят по най-оскърбителен начин, освен ако даде огромна зестра. Какво казвам? Всяка калугерка трябва да има зестра, иначе ще бъде изметът на манастира. Никога не е имало по-нетърпима злоупотреба.
— Тъй, тъй, господине, кълна се, че дъщерите ми никога няма да станат калугерки. Те ще се научат да предат, да шият, да плетат дантели, да везат, да бъдат полезни. Считам монашеските обети като посегателство срещу отечеството и срещу самия себе си. Обяснете ми, моля ви се, как може един от моите приятели да противоречи на цялото човечество, като поддържа, че калугерите били твърде полезни на населението, защото техните сгради са по-добре поддържани дори от сградите на благородниците, а земите им — по-добре обработени.
— Е, какъв е този ваш приятел, който твърди такива странни неща?
— Той е приятел на хората или по-скоро на монасите.
— Искал е да се пошегува. Той знае много добре, че десет семейства, всяко от които има по пет хиляди ливри доход от земята, са сто пъти, хиляди пъти по-полезни, отколкото един манастир, който ползува доход от петдесет хиляди ливри и при това винаги има някакво скрито съкровище. Той хвали красивите сгради, построени от монасите, а именно това дразни гражданите и това е повод за оплаквания в цяла Европа. Обетът за бедност осъжда дворците, както обетът за смирение противоречи на гордостта, а обетът да унищожиш рода си противоречи на природата.
— Почвам да мисля, че трябва много да се пазим от книгите.
— С тях трябва да се отнасяме както с хората: да избираме най-разумните, да ги проверяваме и да приемаме само това, което е очевидно.
ГЛАВА IX
ЗА ДАНЪЦИТЕ, ПЛАЩАНИ В ЧУЖБИНА
Преди един месец човекът с четиридесетте екю дойде при мен, като се държеше за слабините от смях; смееше се така сърдечно, че и аз се разсмях, без да знам за какво се касае. С какви подражателски способности се ражда човек! До каква степен ни владее инстинктът! Колко заразителни са душевните пориви?
Ut ridentibus arrident, ita flenti b us adflent
Humani vultus18
Когато се насмя хубаво, той ми каза, че току що срещнал един човек, който казвал, че е протонотариус на Светия престол и че изпращал голяма сума пари на триста левги оттук на един италианец, от името на един французин, комуто кралят бил подарил малко ленно владение, и че този французин никога не би могъл да се възползва от благодеянието на краля, ако не изпрати на този италианец дохода си от първата година.
— Това е напълно вярно — рекох му аз, — но то съвсем не е така весело. Малките привилегии от този род струват на Франция около четиристотин хиляди ливри годишно, а от два века и половина, откакто трае този обичай, ние вече сме изнесли за Италия осемдесет милиона.
— Милостиви Боже! — извика той. — Колко пъти по четиридесет екю! Значи, този италианец ни е заробил преди два века и половина и ни е наложил този данък?
— Наистина — отговорих аз, — някога той ни облагаше още по-тежко. Сегашното е дреболия в сравнение с това, което той дълго събираше от нашия нещастен народ и от другите нещастни народи на Европа.
Тогава му разказах как са били установени тези свети грабежи. Той знае малко история, има здрав смисъл и лесно разбра, че сме били роби и че още влачим едно късче от веригата. Дълго и енергично говори срещу тази злоупотреба, но с какво уважение пък говореше въобще за религията! Колко почиташе владиците, как желаеше те да имат много пъти по четиридесет екю, за да ги изразходват за благотворителност в епархиите си!