Желаеше също така всички селски свещеници да имат достатъчен брой пъти по четиридесет екю, за да могат да живеят прилично.
— Тъжно е — казваше той — един свещеник да трябва да се кара със своите енориаши за три снопа жито и да не бъде щедро заплатен от провинцията. Срамота е тези господа постоянно да се съдят със своите феодални земевладелци. Тези вечни спорове за въображаеми права, за десятъци, подкопават уважението, което им е дължимо. Нещастният земеделец, който вече е платил на бирниците своя десятък и двете су за ливра, и имуществения данък, и поголовния данък, и откупите, за да не настаняват в дома му войници, макар че преди това е трябвало да храни войници и т.н. и т.н., на този нещастник, казвам, селският свещеник идва да отнеме една десета от реколтата. Тогава той не гледа на него вече като на свой наставник, а като на кожодер, който му свлича и малкото кожа, която му е останала. Отнемайки му по божествено право всеки десети сноп, свещеникът напълно съзнава, че проявява дяволска жестокост, като не държи сметка какво му е струвало, за да изкара този сноп. И какво остава за селянина и за семейството му? Плач, оскъдица, обезсърчение, отчаяние и смърт от преумора и нищета. А ако беше платен от провинцията, свещеникът би бил утеха за своите енорияши, вместо да гледат на него като на враг.
Този достоен човек се разчувства, докато произнасяше тези думи. Той обичаше отечеството и боготвореше общественото благо. Понякога извикваше: „Какъв народ можеше да бъде френският, ако пожелаехме!“
Отидохме да видим сина му, комуто майката, много чиста и добре измита, поднасяше голяма, бяла гръд. Детето беше много красиво.
— Уви — каза бащата, — значи, и ти имаш само двадесет и три години живот и можеш да предявиш право само за четиридесет екю!
ГЛАВА X
ЗА ПРОПОРЦИИТЕ
Произведението на крайните членове е равно на произведението на средните, но два чувала откраднато жито не се отнасят така към тези, които са ги взели, както загубата на техния живот се отнася към интереса на ограбеното лице.
Игуменът на Д.О., комуто двама от неговите ратаи откраднали две крини жито, наскоро обеси двамата провинени. Тази екзекуция му струвала повече от цялата реколта и оттогава не може да си намери вече ратаи.
Ако кралете бяха заповядали щото онези, които откраднат жито от господаря си, да обработват нивите му цял живот с вериги на краката и звънче на врата, окачено на тежък ярем, този игумен би спечелил много. Трябва да се сплашат престъпниците, да, несъмнено. Но принудителният труд и дълготрайният позор сплашват повече от бесилката.
Преди няколко месеца в Лондон един злосторник беше осъден на заточение в Америка, където да работи в захарните плантации заедно с негрите. В Англия, както и в много други страни, на всички престъпници се разрешава да подадат молба до краля, било за да бъдат помилвани напълно, било за да им се намали наказанието. Този престъпник подал молба да бъде обесен, като заявявал, че смъртно мрази труда и предпочита да бъде удушен за една минута, отколкото цял живот да прави захар.
Други могат да мислят различно, всеки си има свои разбирания, но казахме вече и трябва да го повторим, че обесеният не става за нищо и че наказанията трябва да бъдат полезни.
Преди няколко години в Татария19 осъдили двама младежи да бъдат набити на кол, загдето гледали с шапка на глава как минава едно шествие от лами. Китайският император20, който е много по-умен, казва, че той би ги осъдил три месеца да вървят гологлави след такива процесии.
„Определяйте наказанията съразмерно с престъпленията“ — е казал маркиз Бекариа21; тези, които са създали законите, не са били геометри.
Ако абат Гион или Коже22, или бившият йезуит Нонот23, или бившият йезуит Патуйе24, или проповедникът Лабомел25 пишат долни клевети, в които няма нито истина, нито разум, нито духовитост, нима ще ги обесят, както игуменът на Д.О. наредил да обесят двамата негови слуги, и то под претекст, че клеветниците са по-виновни от крадците?
Ще осъдите ли дори Фрерон26 да гребе окован в галерите, защото обижда добрия вкус и защото е лъгал цял живот, надявайки се да може да плати сметката си при кръчмаря?
Ще поставите ли на позорния стълб господин Ларше27, защото е бил винаги много тромав, защото е трупал грешка върху грешка, защото никога не е съумявал да различи каквато и да е степен на вероятност, защото според него в един огромен древен град, който се е славил с полицията си и с ревността на мъжете, тоест във Вавилон, където жените са били пазени от евнуси, всички принцеси отивали от благочестие да раздават публично ласките си на чужденци в храма, и то за пари? Нека се задоволим да го изпратим на самото място да си опита късмета, нека бъдем умерени във всичко, нека наказанията съответстват на престъпленията. Нека простим на бедния Жан-Жак28, когато пише само за да си противоречи, когато, след като представи една комедия, която беше освиркана в един парижки театър, обижда онези, които представят комедии на сто левги от Париж, когато търси покровители, които по-късно оскърбява, когато декламира срещу романите и същевременно пише роман, чийто герой е един глупав възпитател, който приема благодеянията на една швейцарка, на която е направил дете, и след това отива да изхарчи парите си в един парижки бордей. Нека го оставим да вярва, че е надминал Фенелон и Ксенофон, като е научил един младеж от добро семейство на дърводелски занаят. Не си заслужава заради тези смахнати баналности да се издаде заповед за задържане под стража, достатъчно е да се изпрати в „Петит Мезон“29, да му се дава силен бульон, да му се пуска кръв и да живее под режим.
21
Чезаре ди Бекария (1738–1794) — италиански правник, допринесъл за хуманизиране на наказателното право.
22
Франсоа-Мари Коже (1723–1780) — ректор на Парижкия университет, в писанията си нападал съвременните философи.
25
Лоран де Лабомел (1726–1773) — френски литератор. Автор на „Бележки“ върху Волтеровото съчинение „Векът на Луи XIV“.
26
Ели Фрерон (1718–1776) — френски критик, поддръжник на класическите традиции в литературата и враг на Волтер.
27
Пиер-Анри Ларше (1726–1812) — професор по гръцка литература в Парижкия университет, автор на трудове по археология и преводач от гръцки и английски. Водил остра полемика с Волтер.