И ето, страхотно зрелище се появява изведнъж пред очите ми. Съдията е уморен да разпитва с думи, той иска да разпитва чрез мъчения. Нетърпелив в диренето на истината и може би раздразнен от безполезността на разпита, той заповядва да донесат факли, вериги, лостове и всички уреди, измислени, за да причиняват болка. Палачът идва да се намеси във функциите на правосъдието и завършва чрез насилие един разпит, започнат в свобода.
О, блага философийо! Ти, която търсиш истината само с внимание и търпение, очакваше ли ти, че в твоя век ще се употребяват такива средства за нейното откриване?
Вярно ли е, че нашите закони одобряват тази непонятна метода и че тя е осветена от обичая?
Техните закони следват предразсъдъците им. Публичните наказания са така жестоки, както личните отмъщения; и действията, подсказани от разума им, са не по-малко немилостиви от действията, внушени от страстите им. Каква е, прочее, причината за тази странна противоположност? Това е така, защото нашите предразсъдъци са стари, а нашата нравственост е нова, защото сме толкова проникнати от чувствата си, колкото сме глухи към идеите си, защото жаждата за удоволствия ни пречи да разсъждаваме върху нуждите си и се стремим повече да живеем, отколкото да направляваме поведението си. С една дума, нашите нрави са благи, но не са добри, ние сме цивилизовани, но просто не сме човечни.“
Тези откъси, които красноречието беше продиктувало на човечността, изпълниха сърцето на моя приятел със сладка утеха. Той се възхищаваше от тях с цялата си нежна душа.
— Как! — казваше той, обхванат от възторг. — Значи, и в провинцията се създават шедьоври? А бяха ми казвали, че на света имало само Париж.
— Само в Париж пишат опери — казах му аз, — но днес в провинциите има много съдии, които мислят със същата смелост и които се изразяват със същата убедителност. Някога оракулите на справедливостта, както и оракулите на нравствеността, бяха само смешни: доктор Глупак декламираше пред съда и Арлекин — от амвона. Но най-после философията дойде и каза:
— Говорете публично само за да кажете нови и полезни истини и ги кажете с красноречието на чувството и на разума.
— Но ако нямаме нищо ново да кажем? — извикаха писачите.
— Тогава мълчете — отговори им философията. — Всички тези кухи парадни речи, които съдържат само фрази, са като огньовете, които се палят по Еньовден, ден, когато човек най-малко има нужда да се грее; тези огньове не доставят никакво удоволствие и от тях не остава дори пепел.
Нека цяла Франция чете добрите книги. Но въпреки напредъка на човешкия дух хората четат твърде малко; измежду онези, които понякога искат да се просветят, повечето четат много лошо. Моите съседи и съседки играят след вечеря на една английска игра, чието име ми е много трудно да произнеса, защото се нарича тумзк. Много почтени буржоа — едри глави, които си мислят, че са умни глави — ви казват с важен вид, че няма никаква полза от книгите. Но, господа невежи, знаете ли, че вие сте управлявани само от книги? Знаете ли, че гражданският законник, военният кодекс и Евангелието са книги, от които вие постоянно зависите? Четете, просвещавайте се, само чрез четене укрепва духът, разговорите го разсейват, играта го ограничава.
— Аз имам много малко пари — ми отвърна човекът с четиридесетте екю, — но ако някога спечеля малко богатство, ще си купувам книги от книжаря Марк-Мишел Ре.
ГЛАВА XI
ЗА СИФИЛИСА
Човекът с четиридесетте екю живееше в една малка околия, където от сто и петдесет години не бяха оставяли войници на гарнизон. В това затънтено кътче на земята нравите бяха останали чисти като въздуха, който го заобикаля. Хората не знаеха, че другаде любовта може да бъде заразена с гибелна отрова, че цели поколения могат да бъдат нападнати в зародиша си и че природата, противоречейки си сама на себе си, може да превърне нежността в ужас и насладата в погнуса. Хората се отдаваха на любовта със сигурността на невинни души. Дойде войска и всичко се промени.