Като излязох от дупката, бях само кожа и кости. Срещнах един човек с напращели румени бузи, който се возеше в каляска с шест коня. Той имаше шестима лакеи и на всеки от тях плащаше заплата двойно по-голяма от моя дълг. Неговият домоуправител, също така румен като него, получаваше две хиляди франка заплата и крадеше от господаря си още двайсет хиляди. Любовницата му му струваше четиридесет хиляди екю за шест месеца. Познавах го от времето, когато беше по-беден и от мен. За да ме утеши, той ми призна, че имал четиристотин хиляди ливри рента.
— Значи, от тях вие плащате двеста хиляди на държавата — казах му аз, — за да поддържате изгодната война, която водим, защото аз, който имам само сто и двайсет ливри доход, трябва да платя половината на държавата.
— Аз да помагам да се посрещнат нуждите на държавата! — извика той. — Вие се шегувате, драги приятелю! Аз наследих вуйчо си, който беше спечелил осем милиона в Кадикс и в Сурат; не притежавам нито педя земя и цялото ми имущество е в договори и ценни книжа: не дължа нищо на държавата. Вие трябва да й давате половината от доходите си, защото сте земевладелец. Не виждате ли, че ако министърът на финансите поиска от мен помощ за отечеството, той би бил глупак, който не знае да смята? Защото всичко произлиза от земята: парите и ценните книжа са само символични знаци при размяната на благата. Вместо да поставя върху картата, когато играя на „фараон“, сто крини жито, сто вола, хиляда овце и двеста чувала овес, аз играя с фишеци злато, които представляват тези отвратителни стоки. Ако, след като с единния данък се обложат земеделските продукти, дойдеха да ми поискат пари, нима не виждате, че това би било двойно облагане, че това би означавало да се поиска два пъти същото нещо? Моят вуйчо продаде в Кадикс за два милиона от вашето жито, а така също и платове, произведени с вашата вълна, пак за два милиона. От тези две сделки той спечели сто на сто. Вие разбирате, че тази печалба беше извлечена от земи, които са вече обложени. Това, което купуваше от вас за десет су, вуйчо ми го продаваше за петдесет франка в Мексико; и след като приспадна разноските си, върна се с осем милиона.
Вие чувствате, че би било безобразна несправедливост да му се искат отново няколко обола върху десетте су, които ви е платил. Ако двайсет племенника като мен, чиито вуйчовци са спечелили в доброто време всеки по осем милиона в Буенос Айрес, в Лима, в Сурат или в Пондишери, само заемеха на държавата по двеста хиляди франка всеки, за да облекчат неотложните нужди на отечеството, това би правило четири милиона: какъв ужас! Плащайте, драги приятелю, вие, който се наслаждавате спокойно на един чист доход от четиридесет екю, служете на родината и идвайте понякога да обядвате у дома с прислугата.
Тези приемливи доводи ме накараха да мисля дълго и не ми донесоха никаква утеха.
ГЛАВА II
РАЗГОВОР С ЕДИН ГЕОМЕТЪР
Случва се понякога човек да не може нищо да възрази и все пак да не е убеден. Чувствуваш се смазан, без да си възприел чуждите твърдения. Усещаш в дъното на душата си как нещо те гложди, изпитваш някакво нежелание да възприемеш тези доводи и това ти пречи да вярваш в онова, което са ти доказали. Един геометър ти доказва, че между една окръжност и една допирателна може да се прекарат безброй криви и нито една права. Твоите очи, твоят разум ти казват обратното. Геометърът ти отговаря важно, че това е безкрайност от втора степен. Ти млъкваш и си отиваш смаян, без да имаш някаква ясна представа, без да си разбрал нещо и без да възразяваш.
Съветваш се с някой по-добросъвестен геометър, който ти обяснява загадката.
— Ние предполагаме — казва той — това, което не съществува в природата: линии, които имат дължина, но без дебелина. Погледнато физически, невъзможно е една действителна линия да проникне в друга линия. Никоя действителна крива или права линия не може да мине между две действителни линии, която се допират, това са само условни настроения, отвлечени химери. Истинската геометрия е изкуството да се измерват съществуващи неща.
Останах много доволен от признанието на този мъдър математик и в нещастието си се разсмях, като научих, че имало шарлатанство дори в науката, която се нарича висша наука.
Моят геометър беше един гражданин-философ, който благоволяваше понякога да разговаря с мен в колибата ми.