Двама лейтенанти, полковият свещеник, един ефрейтор и един новобранец, който наскоро бе излязъл от семинарията, бяха достатъчни, за да заразят дванадесет села за по-малко от три месеца. Две братовчедки на човека с четиридесетте екю се видяха покрити с твърди пъпки, хубавите им коси окапаха, гласът им стана дрезгав, клепачите на втренчените им и угаснали очи станаха пепеляви и вече не се затваряха, за да дадат почивка на разкапаните им крайници, разяждани от скритата зараза, като крайниците на арабина Йов, макар че той никога не е страдал от тази болест.
Главният лекар на полка, човек с голяма опитност, беше принуден да поиска от двореца помощници, за да излекува всички момичета в този край. Министърът на войната, винаги склонен да облекчи съдбата на прекрасния пол, изпрати цял набор калугери, които с една ръка разрушаваха това, което възстановяваха с другата.
По това време човекът с четиридесетте екю четеше философската история за „Кандид“, преведена от немски от доктор Ралф, в която се доказва, че очевидно всичко е добре и че е абсолютно невъзможно в най-добрия от възможните светове сифилисът, чумата, бъбречните камъни, пясъкът в пикочния мехур, скрофулите, Валанската камара и инквизицията да не влизат в състава на Вселената, на тази вселена, създадена единствено за човека, цар на животните, сътворен по образ и подобие на Бога, с когото както ясно се вижда, си приличат като две капки вода.
В истинската история за „Кандид“ той прочете, че знаменитият доктор Панглос загубил едно око и едно ухо, когато го лекували от тази болест.
— Уви — каза той, — нима и моите две братовчедки, бедните ми братовчедки, ще останат еднооки и едноухи?
— Не — отвърна му лекарят-утешител, — германците са непохватни, но ние лекуваме момичетата бързо, сигурно и приятно.
И действително двете хубави братовчедки се отърваха само с това, че главите им бяха подути като балон цели шест седмици, че загубиха половината си зъби и езиците им станаха половин стъпка дълги и накрая умряха от гръдобол след шест месеца.
По време на лекуването братовчедът и главният лекар разсъждаваха така:
— Възможно ли е, господине, природата да е свързала такива ужасни мъчения с едно тъй необходимо удоволствие, толкова позор с толкова слава, и да е по-опасно да направиш едно дете, отколкото да убиеш човек? Вярно ли е поне, че за наша утеха този бич намалявал по цялата земя и ставал все по-малко опасен от ден на ден?
— Напротив, той се разпространява все повече и повече в нашата християнска Европа; стигнал е до Сибир. Виждал съм повече от петдесет души да умират от тази болест, видях да умират от същата болест и един голям армейски генерал и един много мъдър министър. Малцина хора със слаби гърди издържат на болестта и на лекарствата. Едрата шарка и сифилисът, болести-посестрими, са се съюзили по-здраво и от калугерите, за да унищожат човешкия род.
— Още едно основание да разкалугерим калугерите — да ги върнем сред хората, за да помогнат да се облекчи злото, което двете посестрими нанасят. Кажете ми, моля ви се, страдат ли животните от сифилис?
— При тях няма нито сифилис, нито едра шарка, нито калугери.
— Трябва, значи, да признаем, че те са по-щастливи в по-разумни от нас в този най-добър от всички светове?
— Никога не съм се съмнявал в това. Те страдат от много по-малко болести от нас. Техният инстинкт е много по-сигурен от нашия разум. Те не се измъчват никога нито от миналото, нито от бъдещето.
— Вие сте бил лекар на един френски посланик в Турция. Има ли много болни от сифилис в Константинопол?
— Франките са донесли болестта в предградието Пера, където живеят. Познавах един калугер от ордена на капуцините, който беше разяден като Панглос. Но болестта не е още стигнала в самия град. Франките почти никога не преспиват там. В този огромен град почти няма улични момичета. Всеки богат човек си има робини черкезки, постоянно пазени, постоянно наблюдавани — тяхната красота е безопасна. Турците наричат сифилиса „християнска болест“ и това още повече усилва дълбокото презрение, което хранят към нашето богословие. Но за сметка на това те пък имат чумата, египетска болест, на която не обръщат много внимание и не си дори дават труд да вземат предпазни мерки срещу нея.
— По кое време смятате, че се е появил този бич в Европа?
— При завръщането на Христофор Колумб от първото му пътешествие сред невинните народи, които не са познавали нито скъперничеството, нито войната, тоест към 1494 година. Тези народи, прости и справедливи, са били жертва на болестта от незапомнени времена, така както проказата е върлувала сред арабите и евреите и чумата сред египтяните. Първият плод, който испанците донесли след завоеванието си на Новия свят, бил сифилисът. Той се разпространил по-бързо от мексиканското сребро, което влезе в обращение в Европа много по-късно. Причината за това е, че във всички градове тогава имало красиви публични домове, наречени б…., установени по заповед на владетелите, за да се опази честта на дамите. Испанците внесли отровата в тези привилегировани домове, където князете и владиците намирали необходимите им момичета. Отбелязано е, че в Констанц имало седемстотин и осемнадесет момичета, за да обслужват черковния събор, който така благочестиво осъдил на изгаряне Ян Хус и Йероним Пражки.