Това е достатъчно, за да се разбере с каква бързина се е разпространила болестта във всички страни. Първият благородник, който умрял от нея в 1499 година, бил светлейшият и преподобнейши владика и вицекрал на Унгария, когото Бартоломео Монтанагуа, прочут падуански лекар, не успял да излекува. Гуалтиери твърди, че владиката на Майнц, Бертолд фон Хенеберг, „нападнат от сифилис, предал Богу дух в 1504 година“. Знаем, че нашият крал Франсоа I е умрял от същата болест. Анри III я хванал във Венеция, но якобинският калугер Жак Кленган успял да спре развитието на болестта.
Парижкият парламент, винаги загрижен за общественото благо, бил първият, който издал закон срещу сифилиса през 1497 година. Законът забранявал на всички болни от сифилис да живеят в Париж под страх от смъртно наказание чрез обесване, но тъй като не било лесно да се докаже юридически на гражданите и гражданките, че са извършили това престъпление, този закон нямал по-голям успех от законите, издадени оттогава насам срещу употребата на средства за повръщане. Но въпреки парламента броят на виновните се увеличавал непрекъснато. Сигурно ако, вместо да ги бесят, бяха употребили заклинания срещу сифилитиците, днес тази болест щеше да е изчезнала от лицето на земята, но за жалост никой не се сетил за това средство.
— Вярно ли е това, което прочетох в „Кандид“, че когато в Европа две армии, от по тридесет хиляди души всяка, вървят една срещу друга с развети знамена, човек може да се хване на бас, че има по двадесет хиляди сифилитици от всяка страна?
— Съвършено вярно. Същото е положението със студентите в Сорбоната. Какво искате да правят младите бакалаври, които природата зове по-високо и по-силно от богословието? Мога да ви се закълна, че моите събратя и аз сме лекували, пропорционално взето, много повече млади свещеници, отколкото млади офицери.
— Няма ли никакъв начин да се изкорени тази зараза, която опустошава Европа. Вече се опитаха да отслабят отровата на едрата шарка, защо да не се опитат да направят нещо и със сифилиса?
— Би имало само едно средство и то е — всички европейски владетели да се съюзят, както по времето на Готфрид Булонски. Разбира се, един кръстоносен поход срещу сифилиса би бил много по-разумно нещо от всички онези походи, предприемани някога така злополучно срещу Саладин, Мелексала и албигойците. Много по-добре би било да се разберат за да отблъснат общия враг на човешкия род, отколкото непрестанно да дебнат благоприятния момент да опустошат земите на съседа и да покрият полята с трупове, само за да заграбят два-три града и няколко села. Аз говоря против интереса си, защото трупам пари от войната и сифилиса, но преди да бъда главен лекар, трябва да бъда човек.
По този начин човекът с четиридесетте екю се образоваше умствено и духовно, както се казва. Той не само наследи двете си братовчедки, които умряха само след шест месеца, но получи и наследството на един доста далечен роднина, доставчик на военните болници, който се беше доста угоил, понеже поставяше ранените войници на строга диета. Този човек никога не пожела да се ожени — имаше си доста хубав харем. Не признаваше никого от роднините си, живееше разпуснато и умря в Париж от преяждане. Той беше, както виждате, много полезен на държавата.
Нашият нов философ трябваше да замине за Париж, за да получи наследството на своя роднина. Най-напред управителите на държавните имоти оспориха правата му. Той има щастието да спечели делото си, както и щедростта да раздаде на бедните от своята околия, които нямаха своя дял от четиридесетте екю рента, част от остатъците от имуществото на богаташа, а след това се зае да задоволи и голямата си страст — да си създаде библиотека.
Той четеше всяка сутрин, вземаше си бележки и вечер се съветваше с учени, за да се осведоми на какъв език змията е заговорила на нашата добра прамайка, дали душата се намира в голямата мозъчна спойка или в пинеалната жлеза, дали свети Петър е прекарал двадесет и пет години в Рим, каква е специфичната разлика между ангелски хорове и ангелски степени и защо негрите имат сплескан нос. Впрочем той реши никога да не управлява държавата и никога да не пише брошури срещу новите пиеси. Наричаха го господин Андре, това беше кръщелното му име. Тези, които го познаваха, се възхищаваха от неговата скромност и от качествата му, както от придобитите, така и от вродените. Той си построи удобна къща в своето старо имение, което заемаше шестнадесет декара. Синът му скоро ще бъде на възраст да постъпи в колежа, но баща му желае той да постъпи в колежа „Д’Аркур“, а не в колежа „Мазарен“, заради професор Коже, който пише пасквили, защото един професор в колеж не бива да пише пасквили.