Разумът има от време на време жестоки врагове във Франция, но той има там и толкова приятели, че накрая ще трябва да стане първи министър.
Когато се представи в Бавария и в Австрия, Разумът срещна там две-три големи глави с перуки, които го изгледаха с глупави и учудени очи. Те му казаха:
— Господине, никога не сме чували да се говори за вас. Не ви познаваме.
— Господа — отвърна им той, — с течение на времето ще ме опознаете и ще ме обикнете. Аз съм много добре приет в Берлин, в Москва, в Копенхаген, в Стокхолм. Отдавна вече, благодарение на влиянието на Лок38, Гордън39, Тренчард, милорд Шафтсбъри40 и толкова други, получих свидетелство за английско поданство. И вие един ден ще ми дадете вашето поданство. Аз съм син на Времето и чакам всичко от баща си.
Когато премина границите на Испания и Португалия, той благодари на Бога, защото видя, че кладите на инквизицията не се палят вече толкова често. У него се събудиха големи надежди, когато видя, че изгониха йезуитите, но се страхуваше, че като се прочисти от лисици, страната може да бъде изложена на нападенията на вълците.
Ако той отново се опита да влезе в Италия, смята се, че най-напред ще се установи във Венеция и че ще спохожда Неаполитанското кралство, макар че религиозният екстаз в тази страна го замайва. Твърди се, че той притежава безпогрешно тайно средство да отделя панделките на една корона, които са заплетени не знам как с панделките на една тиара, и да попречи на кротките коне да отидат да се поклонят на магаретата.41
С една дума, разговорите с господин Андре ми доставят голямо удоволствие и колкото по-често го виждам, толкова повече го обиквам.
ГЛАВА XV
ЗА ЕДНА ХУБАВА ВЕЧЕРЯ В ДОМА НА ГОСПОДИН АНДРЕ
Вчера вечеряхме заедно с един доктор от Сорбоната, с господин Пинто, прочут евреин, с капелана на реформисткия параклис на Батавския посланик, със секретаря на принц Галицин, който е от източноправославно вероизповедание, с един швейцарски капитан-калвинист, двама философи и три умни дами.
Вечерята трая много дълго и все пак не спорихме по религиозни въпроси, сякаш никой от сътрапезниците никога не е имал някаква религия. Трябва да признаем, че наистина сме станали цивилизовани — дотолкова се страхувахме да огорчим братята си по време на вечеря. Не така се държат обаче бившият учител Коже, бившият йезуит Нонот, бившият йезуит Патуийе и бившият йезуит Роталие, както и всички животни от този вид. В една брошура от две страници тези нехранимайковци казват повече глупости, отколкото в най-добрата парижка компания могат да се чуят приятни и поучителни неща през една четиричасова вечеря. И най-странното е, че те не биха посмели да кажат никому в лицето това, което имат безочието да отпечатат.
Най-напред разговорът се въртеше около една шега в „Персийски писма“42 подобно на няколко други сериозни личности авторът казва, че светът не само върви все по-зле и по-зле, но че и с всеки изминал ден се обезлюдява все повече, така че, ако в пословицата „Колкото повече луди се съберат, толкова повече смях пада“ има някаква истина, смехът скоро ще бъде прогонен от земята. Докторът от Сорбоната ни уверяваше, че действително светът се е смалил дотолкова, че почти нищо не е останало от него. Той цитираше отец Пето43, който доказваше, че за по-малко от триста години само един от синовете на Ной (не знам дали беше Сем или Яфет) е създал поколение, което достигнало шестстотин двадесет и три милиарда шестстотин и дванадесет милиона триста и петдесет и осем хиляди верующи, и това било в двеста осемдесет и пета година след световния потоп.
Господин Андре запита защо по времето на Филип Хубави44, тоест около триста години след Юг Капе45, не е имало шестстотин двадесет и три милиарда князе от тази династия.
— Защото вярата е отслабнала — рече докторът от Сорбоната.
Говори се много за Тива със стоте врати, от които излизали един милион войници с двадесет хиляди колесници.
— Посмалете, посмалете — казваше господин Андре. — Откакто се залових да чета, почна да ми се струва, че същият гений, който е написал Гаргантюа, е писал някога и всички истории.
— Но най-после — обади се един от сътрапезниците — ще признаете, че Тива, Мемфис, Вавилон, Ниневия, Троя, Селевкия са били големи градове и те вече не съществуват.
— Това е вярно — отговори секретарят на принц Галицин, — но Москва, Константинопол, Лондон, Париж, Амстердам, Лион, които са нещо повече от Троя, не са съществували по онова време и на мястото на всички градове във Франция, Германия, Испания и Северна Европа тогава е било пустош.
38
Джон Лок (1632–1704) — английски философ, автор на „Есе върху човешкото познание“, „Писма върху търпимостта“ и др.
41
Всяка година неаполитанският крал изпращал по един кротък бял кон на папата в знак на васалска вярност.