Швейцарският капитан, един много образован човек, потвърди, че когато прадедите на днешните швейцарци решили да напуснат планините и пропастите си и, както му е редът, да завладеят една по-приятна страна, Цезар, който със собствените си очи следял преброяването на тези преселници, установил, че техният брой възлиза на триста шестдесет и осем хиляди, като се броят и старците, и децата, и жените. Днес само кантонът Берн има толкова жители, а той не представлява дори половината от Швейцария.
— Мога да ви уверя — рече той, — че тринадесетте кантона имат над седемстотин и двадесет хиляди души, ако се броят и онези швейцарци, които служат или търгуват в чужди страни. А сега, господа учени, правете сметки и създавайте теории, колкото си искате — и едните, и другите ще бъдат еднакво погрешни.
След това се разисква въпросът дали римските граждани по времето на цезарите са били по-богати, отколкото парижките граждани по времето на господин Силует46.
— А, това ме засяга много — рече господин Андре. — Дълго време съм бил „човекът с четиридесетте екю“ и вярвам, че римските граждани са имали повече от това. Тези знаменити разбойници са ограбили най-хубавите страни на Азия, Африка и Европа и са живеели великолепно от плодовете на своите грабежи. Но все пак е имало и дрипльовци в Рим. Убеден съм, че сред победителите на света е имало хора, които са получавали само четиридесет екю рента като мен.
— Знаете ли — каза му един учен от Академията по история и археология, — че за всяка вечеря, която е давал в Аполоновата зала, Лукул47 е изразходвал сума, равна на тридесет и девет хиляди триста седемдесет и две ливри и тринадесет су днешни пари, но че Атик48, знаменитият епикуреец Атик, не харчел месечно за храна повече от двеста тридесет и пет туренски ливри.
— Ако това е така — казах аз, — той е достоен да стане председател на братството на скъперниците, което неотдавна е било основано в Италия. И аз като вас прочетох във Флор49 този невероятен анекдот, но очевидно Флор никога не е вечерял в дома на Атик или пък неговият текст е бил изопачен от копистите, както толкова много други стари текстове. Флор никога няма да ме накара да повярвам, че приятелят на Цезар, Помпей, Цицерон и Марк Антоний, които често са вечеряли в дома му, е можел да преживява с по-малко от десет луидора на месец. „И ето, тъкмо така се пише историята.“
Вземайки думата, мадам Андре каза на учения, че ако е готов да поеме издръжката на трапезата й с десет пъти по-голяма сума, това ще й достави голямо удоволствие.
Убеден съм, че тази вечеря у господин Андре струваше колкото разноските на Атик за един месец, а дамите много се съмняваха, че римските вечери са били по-приятни от парижките. Разговорът беше твърде весел, макар и малко прекалено учен. Не се говори нито за новите моди, нито за смешните страни на живота, нито за скандалните злободневни истории.
Въпросът за лукса бе обсъден основно. Някой попита дали луксът е бил причина да пропадне Римската империя; доказано бе, че двете империи, и Западната, и Източната, са рухнали единствено поради споровете и калугерите. И действително, когато Аларих50 превзел Рим, гражданите са били заети само с богословски спорове, а когато Мохамед II превзел Константинопол, монасите са защитавали много повече вечността на светлината на Табор51, която виждали на пъпа си, отколкото града срещу турците.
Един от нашите учени направи едно разсъждение, което ме порази дълбоко.
— Двете велики империи — каза той — са унищожени, а произведенията на Вергилий, Хораций и Овидий съществуват и до днес.
От века на Август компанията лесно премина към века на Луи XIV. Една дама запита защо, като сме толкова умни днес, не се създават гениални произведения.
Господин Андре отговори, че е така, защото такива произведения са били създадени през миналия век. Тази мисъл беше остроумна и все пак вярна; тя беше доразвита. След това всички се нахвърлиха здраво срещу един шотландец52, комуто бе хрумнало да дава правила за добър вкус и да критикува най-възхитителните места у Расин, без да знае френски. Още по-строго осъдиха един италианец на име Денина53, който очернил „Духът на законите“54, без да разбере нещо от книгата и главно защото порицал това, което харесваме най-много в това произведение.
46
Етиен дьо Силует (1709–1767) — френски финансов министър, който направил опит да обложи с данъци благородниците.
47
Луций Лукул — римски пълководец, известен с пищните угощения, които давал на приятелите си.
51
Светлината на Табор — според Евангелието Исус Христос се явил на учениците си на планината Табор, обкръжен от ослепително сияние.
54
„Духът на законите“ — произведение на Монтескьо, упражнило голямо влияние върху политическата мисъл в Европа през XVIII в.