Това ни накара да си спомним за превзетото презрение, което Боало55 проявявал към Тасо56. Някой от сътрапезниците изказа мнение, че въпреки известни свои слабости Тасо стои толкова над Омир, колкото Монтескьо със своите още по-големи слабости — над празнословията на Гроциус57. Всички се обявиха против тези недобросъвестни критики, продиктувани от национална омраза и предразсъдъци. Към сеньор Денина се отнесоха така, както той заслужаваше, тоест както умните хора се отнасят към ограничените и самодоволни всезнайковци.
С голяма проницателност бе изтъкнато, че повечето от литературните произведения на нашия век, както и разговорите ни, имат за предмет изследването на шедьоврите на миналия век. Нашата заслуга се състои в това, че обсъждаме техните достойнства. Ние сме като обезнаследени деца, които пресмятат богатството на бащите си. Всички признаха, че философията е направила голям напредък, но че езикът и стилът са малко развалени.
Съдбата на всички разговори е да скачат от една тема на друга. Всички тези любопитни неща, научни въпроси и спорове върху художествения вкус скоро отстъпиха пред зрелището, което руската императрица и полският крал58 дават на света. Те повдигнаха смазаното човечество и установиха свобода на вероизповеданията върху част от земята, много по-обширна, отколкото някога е била Римската империя. Ползата, която те принесоха на човешкия род, този пример за толкова течения, които се смятат за политични, бяха поздравени както подобава. Пихме за здравето на императрицата, на краля-философ и на владиката-философ и пожелахме мнозина да последват примера им. Дори докторът от Сорбоната се възхищаваше от тях, защото има и някои свестни хора в Сорбоната, както някога е имало умни хора между беотийците.
Руският секретар ни учуди с разказа си за всички онези големи начинания, които се предприемат в Русия. Някой попита защо хората предпочитат да четат историята на Карл XII, който през целия си живот само е рушил, отколкото историята на Петър Велики, който е прекарал живота си в творчески дела. Ние заключихме, че слабостта и лекомислието са причина за това предпочитание, че Карл XII е бил северният Дон Кихот, а Петър е бил северният Солон, че повърхностните умове предпочитат безразсъдния героизъм пред мъдрите възгледи на един законодател, че подробностите, отнасящи се до основаването на един град, им харесват по-малко от смелостта на един човек, който излиза на бой с десет хиляди турци, следван само от слугите си, и че най-после повечето читатели предпочитат да се забавляват, отколкото да се просвещават. На това се дължи, че срещу сто жени, които четат „Хиляда и една нощ“, само една ще прочете две глави от Лок.
За какво ли не се говори на тази вечеря, за която дълго ще си спомням! Най-после трябваше да се каже някоя дума и за актьорите и актрисите, вечен предмет на разговор на вечерите във Версай и Париж. Компанията се съгласи, че добър декламатор се среща така рядко, както и добър поет. Вечерята завърши с една много хубава песен, която един от сътрапезниците съчини в чест на дамите. Колкото до мен, признавам, че Платоновият симпозиум не би ми доставил по-голямо удоволствие от вечерята на господин и госпожа Андре.
Нашите контета и модни госпожици сигурно биха се отегчавали на такава вечеря; те твърдят, че са интересно общество, но нито господин Андре, нито аз никога не вечеряме в това добро общество.
57
Хуго Гроциус (1583–1645) — холандски правник, автор на съчинения по международно право.
58
Имат се пред вид руската императрица Екатерина II и полският крал Станислав Понятовски.