Аз му казах:
— Господине, вие се стараете да просветите парижките зяпльовци по нещо, което е от най-голям интерес за хората — продължителността на човешкия живот. Само благодарение на вас правителството научи какъв трябва да бъде размерът на пожизнената рента в зависимост от възрастта на осигурения. Вие предложихте да доставите във всички къщи в града водата, от която се нуждаят, та да не се срамим и да не ставаме за посмешище с вечните си крясъци „хайде на водата“ и да гледаме как жени изкачват с кобилици чак до четвъртия етаж по две ведра, които тежат общо трийсет ливри. Имайте, моля ви се, добрината да ми кажете колко двуноги и двуръки животни има във Франция.
— Твърдят, че има около двайсет милиона и аз съм доста склонен да приема тази цифра за вярна, като очаквам да бъде проверена, нещо, което би било твърде лесно, но не е още направено, защото хората никога не се сещат за всичко.
— Колко декара има, според вас, територията на Франция?
— Петстотин и двайсет милиона декара, от които почти половината представлява пътища, градове, села, пущинаци, блата, пясъци, безплодни земи, безполезни манастири, паркове — повече приятни, отколкото полезни — необработени места, неплодородни и зле обработени местности. Приходоносните земи бихме могли да сведем до двеста и осемдесет милиона декара, но нека да ги закръглим на триста милиона: какво не би направил човек за отечеството си!
— Какъв доход дава, според вас, средно един декар в обикновена година в жито, в различни посеви, риба, дървен материал, метали, домашни животни, плодове, вълна, коприна, мляко, дървено масло, след като се приспаднат всички разноски и без да се смята данъкът?
— Ако един декар носи двайсет и пет ливри, това е вече много, но нека кажем трийсет ливри, за да не обезсърчаваме съгражданите си. Има декари, които ежегодно произвеждат блага, оценявани на триста ливри, други носят три ливри. Средната пропорционална между три и триста е трийсет, защото виждате, че три се отнася към трийсет, както трийсет към триста. Вярно е, че ако има много декари, които носят три ливри, и съвсем малко декари, които дават триста ливри, сметката ни няма да излезе, но, повтарям още веднъж, не искам да ставам дребнав.
— Е, добре, господине, какъв доход, оценен в пари, ще дадат тези триста милиона декара?
— Сметката е съвсем лесна: те ще дадат два милиарда и четиристотин милиона ливри годишно в пари по днешния курс.
— Чел съм, че Соломон лично притежавал двайсет и пет милиарда пари в брой; разбира се, във Франция монетното обращение не възлиза на два милиарда и четиристотин милиона, макар че тя е, както ми казват, много по-голяма и по-богата от Соломоновото царство.
— В това именно е цялата загадка. Сега в кралството има може би около деветстотин милиона пари в обращение и тези пари, които минават от ръка на ръка, са достатъчни, за да се плати за всички стоки и за всичкия положен труд: едно и също екю може да мине хиляда пъти от джоба на земеделеца в джоба на кръчмаря и на бирника.
— Разбирам. Но вие ми казахте, че ние сме двайсет милиона жители, мъже и жени, старци и деца. По колко се пада на всеки, моля ви се?
— По сто и двайсет ливри или четиридесет еига.
— Съвършено точно отгатнахте дохода ми: имам шестнайсет декара, които, като смятам, че всяка година част от тях са на угар и не произвеждат нищо, ми носят сто и двайсет ливри. Не е много. Значи, ако всички имаха равни дялове, както през златния век, всеки би имал само пет луидора годишно!
— Не повече, според нашата сметка, която е малко надута. Но такава е човешката природа. Животът и богатството са крайно ограничени; друго, в Париж хората живеят двайсет и две — двайсет и три години; и друго, хората нямат повече от сто и двайсет ливри годишно. Тоест вашата храна, облекло, жилище, мебели, всичко това влиза в сумата от сто и двайсет ливри.
— О, какво съм ви направил, та ми отнемате и богатството, и живота? Нима е вярно, че имам да живея само двайсет и три години, освен ако открадна дела на другарите си?
— Това е безспорно така в прекрасния град Париж, но от тези двайсет и три години трябва да извадим най-малко десетте години на детството, защото в детските години човек не се възползва от живота, това е подготовка за живота, това е преддверието на сградата, това е дървото, което още не е дало плодове, това е зората на деня. От тринайсетте години, които ви остават, извадете времето, прекарано в сън и скука, тоест поне половината — остават шест години и половина, които прекарвате в скърби, мъки, няколко удоволствия и надежда.
— Милост! Според вашата сметка мен не ми остават и три години сносен живот.
— Не е моя вината. Природата не се интересува много от индивидите. Има някои насекоми, които живеят само един ден, но техният вид трае вечно. Природата е като онези големи владетели, които не считат за нищо загубата на четиристотин хиляди души, стига само да постигнат височайшите си цели.