— Ще се случи това, че всеки ще разполага само с двайсет екю средно или че ще трябва земята да дава двойно повече от това, което дава сега, или че ще има двойно повече бедняци, или че ще трябва да има двойно по-голяма индустрия и да се печели двойно повече от чужбина, или пък ще трябва да се изпрати половината от населението в Америка, или най-после едната половина от населението да изяде другата половина.
— Значи, ще трябва да се задоволим с двайсет милиона население и със сто и двайсет ливри доход на глава, разпределени както е угодно Богу. Но това е тежко положение и вашият железен век е много суров.
— Никоя друга нация не е в по-добро положение, а има много страни, които са по-зле. Мислите ли, че на север има откъде да се получи равностойността на сто и двайсет ливри за всеки жител? Ако имаха равностойността на сто и двайсет ливри доход, хуните, готите, вандалите и франките не биха напуснали родината си, за да тръгнат с огън и меч да завладяват чужди страни.
— Ако ви послушам още малко, сигурно скоро ще ме убедите, че съм щастлив с моите сто и двайсет франка…
— Ако мислите, че сте щастлив, ще бъдете щастлив.
— Човек не може да си представи, че е онова, което не е, освен ако не е луд.
— Вече ви казах, че за да бъдете по-заможен и по-щастлив, отколкото сте, ще трябва да се ожените, но трябва да прибавя, че жена ви трябва също като вас да има сто и двайсет ливри рента, тоест шестнадесет декара, от които всеки да носи по десет екю. Старите римляни са имали по дванайсет декара. Ако вашите деца са работливи, всяко от тях ще може да спечели по толкова, като работи чужд имот.
— Значи, те могат да спечелят пари само ако някой друг изгуби същата сума.
— Този закон важи за всички народи. Ние можем да живеем само на тази цена.
— И ние, жена ми и аз, ще трябва да дадем половината от реколтата си на законодателната и изпълнителна власт и новите държавни министри трябва да ни отнемат половината от спечеленото с пот, от храната на горките ни деца още преди те да могат да си печелят хляба! Кажете ми, моля ви се, колко пари внасят по божествено право нашите нови министри в касите на краля?
— Вие плащате двайсет екю за шестнайсет декара, които ви носят четиридесет екю. Според новия закон богатият, който притежава хиляда и шестстотин декара, ще плати две хиляди екю, а триста и двайсет милиона декара ще дадат на краля един милиард и двеста милиона ливри годишно или четиристотин милиона екю.
— Това ми изглежда невъзможно и неизпълнимо.
— Вие сте напълно прав и тази невъзможност е геометрично доказателство, че разсъжденията на новите министри страдат от един основен недостатък.
— Не е ли огромна, доказана несправедливост да ми вземат половината от житото, от конопа, от вълната на овцете и т.н., а да не изискват никаква помощ за държавата от онези, които печелят десет или двайсет, или трийсет хиляди ливри с моя коноп, от който те фабрикуват платно, от моето жито, което продават по-скъпо, отколкото са го купили?
— Несправедливостта на това управление е толкова очевидна, колкото са погрешни и сметките му. Индустрията трябва да бъде покровителствана, но процъфтяващата индустрия трябва да подпомага държавата. Тази индустрия, разбира се, ви е отнела част от вашите сто и двайсет ливри и си ги е присвоила, като ви продава ризи и дрехи двайсет пъти по-скъпо, отколкото биха ви стрували, ако бяхте си ги направил сам. Фабрикантът, който се е обогатил за ваша сметка, е платил, признавам, надници на своите работници, които сами не притежават нищо, но за себе си той задържа всяка година сума, която представлява трийсет хиляди ливри рента. Следователно той е спечелил това богатство за ваша сметка. Вие никога не бихте могъл да му продадете стоките си толкова скъпо, че да си изкарате това, което той е спечелил от вас, защото, ако се опитате да повишите цените, той ще внесе тези стоки от чужбина по-евтино. Доказателство за това е, че той винаги остава собственик на своята рента от трийсет хиляди ливри, а вие си оставате с вашите сто и двайсет ливри, които не само не се увеличават, но често и намаляват.
Необходимо и справедливо е следователно тънкото умение на търговеца да носи повече, отколкото простото трудолюбие на земеделеца. Същото важи и за прекупчиците на данъците. Преди нашите велики министри да ви отнемат двайсет екю от дохода, данъкът ви възлизаше на дванайсет франка. От тези дванайсет франка бирникът задържаше десет су за себе си. Ако във вашата провинция има петстотин хиляди души, той ще спечели двеста и петдесет хиляди франка годишно. Нека да изразходва петдесет хиляди от таза сума. Ясно е, че след десет години той ще има имущество на стойност два милиона. Напълно справедливо е и той, в съответствие с богатството си, да допринася за приходите на държавата. Иначе всичко ще се поквари и разстрои.