— Благодаря ви, че обложихте с данък този финансист, това е утеха за душата ми. Но понеже той така добре е съумял да натрупа богатство в излишък, кажете ми как бих могъл и аз да увелича моето малко състояние.
— Вече ви казах: като се ожените, като се трудите и се стараете да извлечете от земята си няколко снопа повече, отколкото тя е давала досега.
— Предполагам, че съм работил добре, че целият народ също е работил добре, че законодателната и изпълнителна власт е получила по-голям данък. Колко ще спечели цялата нация в края на годината?
— Абсолютно нищо, освен ако е вършила изгодна търговия с чужбина, но тя ще живее по-охолно. Всеки един ще има пропорционално повече дрехи, ризи, мебели, отколкото е имал по-рано. В държавата ще има по-голям оборот на стоки, с течение на времето заплатите ще се увеличат пропорционално на произведените в повече житни снопове, по-голямото количество овча вълна и говежди кожи, по-големия брой елени и кози, по-голямото количество грозде, изстискано в пресите. Накрая на краля ще се плати в пари стойността на по-голямо количество стоки и той ще даде на тези, които му служат, равностойността на повече блага, но в кралството няма да има нито едно екю повече.
— А какво ще остане на властта в края на годината?
— Също нищо. Така стои работата с всяка власт: тя не трупа пари, нея я хранят, обличат, дават й жилище, мебели. Но всички също са получили, всеки според положението, си в обществото. Ако властта трупа пари, тя отнема от монетното обращение толкова пари, колкото е събрала, тя създава толкова нещастници, колкото пъти сложи по четирийсет екю в касата си.
— Но тогава излиза, че нашият велик крал Анри IV е бил негодник, скъперник и грабител, защото са ми разказвали, че той бил натъпкал в Бастилията над петдесет милиона, пресметнати в днешни пари!
— Той е бил не само храбър, но и разумен и добър крал. Анри IV се е готвил да води една справедлива война. Като е натрупал в касата си двайсет и два милиона тогавашни пари и имал възможност да събере още двайсет милиона, които са били в обращение, той е спестил на народа си над сто милиона, защото толкова е щяла да струва войната на страната, ако кралят не е бил взел тези полезни мерки. Той увеличил вероятностите си за успех срещу един неприятел, който не е бил така предвидлив. Теорията на вероятностите е била изключително в негова полза.
— Моят старец ми казваше, че при управлението на дук дьо Сюли хората са били пропорционално по-богати, отколкото при управлението на новите министри, които установиха единния данък и ми взеха двайсет екю от четирийсет екю доход. Кажете ми, моля ви се, има ли на света страна, която да се радва на облагите на единния данък?
— Не измежду богатите страни. Англичаните, които почти никога не се смеят, се разсмели, когато чули, че у нас разумни хора са предложили тази мярка. Китайците събират данък от всички търговски кораби, които спират в Кантон, холандците плащат в Нагазаки, когато ги допуснат в Япония, затова, че не са християни, лапонците и самоедите в същност са подложени на един-единствен данък, който те плащат в кожи от белки, в република Сан Марино се плаща само десятък, с който се поддържа цялото великолепие на държавата.
В нашата Европа има един народ, прочут със своята справедливост и храброст, който не плаща никакви данъци — това е швейцарският народ. Ето как е станала това: народът поставил себе си на мястото на австрийските и церингски князе. Малките кантони са демократични и твърде бедни, всеки жител плаща една съвсем скромна сума, за да се посрещнат нуждите на малката република. В богатите кантони гражданите имат същите задължения към държавата, каквито им налагаха австрийските велики князе и едри земевладелци, протестантските кантони са съответно двойно по-богати от католическите, защото в тях държавата притежава имотите на монасите. Онези, които са били поданици на великите австрийски князе, на церингските князе и на калугерите, са днес поданици на отечеството. На него те плащат същия десятък, същите налози и наследствени данъци, които някога са плащали на господарите си. И тъй като, общо взето, те търгуват доста малко, търговията не е обложена с никакви данъци освен с ниски вносни мита. Мъжете продават своята храброст на чужди държави — постъпват като наемници за няколко години и това докарва малко пари в страната им за наша сметка. Това е толкова необикновен случай в цивилизования свят, колкото е и единният данък, установен от нашите нови законодатели.