След това дойде един мъдър и почтен гражданин, който предложи да предаде на краля три пъти повече пари, като същевременно събира от народа три пъти по-малко. Министърът го посъветва да научи аритметиката.
Четвърти, воден от приятелски чувства, доказваше, че кралят може да събере само седемдесет и пет милиона, но той самият можел да му събере двеста двадесет и пет милиона.
— Вие ще ми доставите това удоволствие — рече министърът, — когато изплатим държавните дългове.
Най-после пристигна един служител на новия автор, който направи законодателната власт по божествено право съсобственица на всичките ни земи и даде на краля един милиард и двеста милиона доходи. Познах човека, който ме тикна в затвора, загдето не бях платил двадесетте екю. Хвърлих се в краката на господин министъра на финансите и поисках правосъдие. Той избухна в смях и ми каза, че просто са ми изиграли една шега. След това заповяда на тези жестоки шегобийци да ми дадат сто екю като обезщетение и ме освободиха от данък до края на живота ми.
— Господ да ви благослови, ваша светлост — рекох му аз.
ГЛАВА V
ПИСМО ДО ЧОВЕКА С ЧЕТИРИДЕСЕТТЕ ЕКЮ
Макар че съм три пъти по-богат от вас, тоест притежавам триста и шейсет ливри или франка доход, все пак ви пиша като на равен, без да говори гордостта на големите богаташи.
Прочетох историята на вашето нещастие и на справедливото решение, което господин министърът на финансите е издал; поздравявам ви. За нещастие току що прочетох „Финансистът-гражданин“, въпреки отвращението, което ми вдъхва това заглавие; впрочем на мнозина то изглежда противоречиво. Този гражданин има двадесет франка от вашите доходи и шестдесет от моите; на всички жители той оставя само по сто франка. За сметка на това един друг, не по-малко заможен мъж надува нашите доходи до сто и петдесет ливри виждам, че вашият геометър е избрал златната среда. Той съвсем не е от онези великолепни благородници които с едно драсване на перото населяват в Париж един милион жители и след всичко, което сме загубили през последните войни, пуща в обращение един милиард и петстотин милиона звонкови монети в кралството.
Понеже много обичате да четете, ще ви заема „Финансистът-гражданин“, но да не би да повярвате всичко: той дава откъси от завета на великия министър Колбер4, без да знае, че това е една смешна смесица, съставена от Гасиен дьо Курти5; дава записки от „Десятъкът“ на маршал дьо Вобан6, без да пише, че той е от Боагийбер7; споменава завета на кардинал дьо Ришельо8, без да знае, че той е написан от дьо Бурзеис9. Той измисля, че кардиналът е твърдял, че когато месото поскъпне, на войника се плаща повече. Обаче при неговото управление месото поскъпни много, а войнишките заплати не се увеличиха никак, и това доказва, независимо от всички други доказателства, че тази книга, призната за фалшификат още когато е била публикувана и по-късно приписана на кардинала, е толкова от Ришельо, колкото тъй наречените завети на кардинал Алберони10 и на маршал Бол-Ил11 са написани от самите тях.
Мамите се през целия си живот от завети и теории; и аз, като вас, съм пострадал от тях. Ако модерните солиптици12 и ликурговци13 са се подиграли с вас, новите по-жестоко се подиграха с мен. Щях да умра от глад, ако не бях получил едно малко наследство, благодарение на което можах да се съвзема.
Притежавам четиристотин и осемдесет декара работил съм в най-хубавия край, който природата е създала и който има най-неплодородната почва. След като се приспаднат всички разноски, четири декара в моя край са чист доход едно екю, тоест три ливри. Щом прочетох вестниците, че един прочут специалист по земеделие изобретил нова сеялка — сеял през надупчени дъски и така, пръскайки по-малко семе, събирал по-голяма реколта — бързо взех пари в заем, купих си такава и почнах да сея през дъските. Целият ми труд отиде на вятъра; пропаднаха ми и парите; същото се случи и на знаменития специалист, който вече не сее през дъски.
Злата ми съдба пожела да прочета Стопанския алманах, който се продава в Париж в книжарницата. Попаднах на опита на един изобретателен парижанин, който за забавление заповядал да изорат градината му петнадесет пъти и вместо да посади в нея йота, я засял с пшеница: получил много изобилна реколта. Пак взех в заем пари. „Стига да изора земята и тридесет пъти — казах си аз, — и ще получа двойно повече от реколтата на този достоен парижанин, който е усвоил основите на земеделската наука, като е посещавал операта и театъра, и така ще забогатея благодарение на неговия пример и неговите препоръки.“
4
Жан-Батист Колбер (1619–1683) — министър на финансите през царуването на Луи XIV. Допринесъл много за стопанското процъфтяване на Франция.
5
Гасиен дьо Курти дьо Сандрас (1644–1712) — френски писател, чиито исторически съчинения изобилстват с измислени от самия него „факти“.
6
Себастиен Льопретр дьо Вобан (1633–1707) — знаменит френски военен инженер и маршал; създател на нов тип укрепления.
7
Пиер Льопезан дьо Боагийбер (1648–1714) — френски икономист. Поддръжник на свободната търговия.
8
Арман-Жан дьо Ришельо (1585–1642) — кардинал, бележит френски държавник. Водил ловка външна политика, подчинил напълно феодалните благородници на краля и подготвил установяването на абсолютизма във Франция.
9
Амабл дьо Бурзеис (1606–1672) — дипломат и богослов, секретар на Ришельо. Волтер неоснователно му приписва авторството на „Завещанието на Ришельо“.