— Изпращат ме от „Пасторално озеленяване“, приятелче — дружелюбно заяви той и се почеса между краката. — Поръчал си косач, нали така? Нали така, приятел? — Продължаваше да се хили.
— О, моравата. Вие ли… — Харълд тъпо го изгледа.
— Тъй вярно, аз. — Косачът високо се изсмя и се втренчи в лицето му, подпухнало от сън.
Харълд безпомощно му направи път и човекът затрополи с тежките си обувки по коридора, мина през всекидневната и през кухнята и се озова на задната веранда. Харълд се поуспокои, защото бе успял да го класифицира. Беше виждал подобни типове да поддържат санитарните възли, или да работят в пътностроителните бригади по магистралата. Забелязал бе как се облягат на лопатите си, пушат „Лъки Страйк“ и „Кемъл“, гледат те отвисоко, сякаш са солта на земята, и са способни да те претрепят за пет долара, или да чукат жена ти когато пожелаят. Харълд тайно се страхуваше от тях; те винаги бяха загорели от слънцето, около очите им винаги имаше мрежа от бръчици и винаги бяха безкрайно самоуверени.
— Полянката малко ще ви затрудни — подхвана той и несъзнателно гласът му стана по-гърлен. — Няма камъни, но е доста обраснала. Боя се, че доста съм я занемарил.
— Не се притеснявай, приятел. Хич да не ти пука. Всичко е супер! — Мъжът му се ухили, очите му проблеснаха като на търговски пътник, разполагащ с неизчерпаем запас от тъпи вицове. — Колкото по-висока тревата, толкова по-добре. В името на Цирцея1, почвата тук е плодородна!
„В името на Цирцея?“
Косачът се заслуша в радиото. Ястерземски току-що бе отбелязал точка.
— Привърженик на „Ред Сокс“, а? Аз пък си падам по „Янкийс“. — Той влезе обратно в къщата и тромаво се заклатушка по коридора. Харълд опечалено го изпрати с поглед.
Настани се обратно на стола си и гневно се втренчи в локвата бира под масата, посред която се въргаляше кутията. Хрумна му да вземе парцал от кухнята, сетне се отказа.
„Не се притеснявай. Хич да не ти пука.“
Отвори вестника на финансовия раздел и внимателно проучи котировките на акциите при затварянето на борсата. Като добър републиканец, и той смяташе бизнесмените от „Уолстрийт“ за полубогове…
(„В името на Цирцея??“)
…и често съжаляваше, че не проумява Словото, дошло от планината не върху каменни плочи2, а под формата на загадъчни съкращения, като п.к.т., к.д.к. Веднъж предвидливо купи три акции на компания, наречена „Бизонски кюфтета“ INC, която фалира през хиляда деветстотин шейсет и осма и той загуби инвестираните седемдесет и пет долара. Доколкото разбираше, кюфтетата от бизон щяха да се търсят в бъдеще. Често разговаряше по този въпрос със Съни, бармана от „Голдфиш боул“. Съни му обясняваше, че идеите му са прекалено напредничави и че…
Тъкмо отново задрямваше, когато го стресна оглушителен рев.
Харълд скочи като ужилен, преобърна стола си, огледа се с безумен поглед и промърмори, обръщайки се към стената:
— Господи, и това ми било косачка!
Втурна се към входната врата и погледна навън — съгледа само паркираната разнебитена зелена камионетка с надпис: „Пасторално озеленяване“. Ужасяващият звук идваше от обратната посока. Харълд тичешком влезе обратно в къщата, изскочи на задната веранда и се вцепени.
Гледката беше отвратителна, абсурдна.
Старомодната, боядисана в червено косачка, която дебелакът беше докарал с камионетката си, се движеше сама. Никой не я управляваше, но тя работеше на високи обороти и се стрелкаше из злощастната трева като отмъстителен червен дявол, изскочил направо от ада. Пищеше, виеше и бълваше мазен син дим, сякаш обзета от лудост. Харълд усети, че го обзема панически страх. Натрапчивото ухание на окосена трева изпълваше въздуха като миризмата на вкиснало вино.
Но косачът бе още по-отвратителен.
Беше съблякъл всичките си дрехи — те лежаха прилежно сгънати във ваничката за птички в центъра на поляната. Гол, покрит със зелени петна, той пълзеше на около два метра след косачката и поглъщаше окосената трева. По брадичката му се стичаше зелен сок и капеше върху провисналия му корем. Всеки път, когато косачката направеше завой, той ставаше, несръчно подскачаше, сетне отново се просваше на земята.
— Спри! — изкрещя Харълд. — Веднага спри!
Но мъжът не му обърна внимание, а червената косачка като че напълно обезумя. Когато се втурна покрай него, Харълд си помисли, че стоманената й решетка доволно му се усмихва.
1
Цирцея — според Омировата „Одисея“ — магьосница, живееща на остров Гея, дъщеря на бог Хелиос — Б.пр.
2
Каменни плочи — авторът има предвид Библейската притча за Мойсей, който се изкачил на Синайската планина, за да получи от Бог написаните на две каменни плочи десет заповеди. — Б.пр.