Лейтенант Гудуин пъхна ръце в джобовете си, полюшна се на пети и дълбокомислено отбеляза:
— Светът е пълен с откачени. Никога не го забравяй, Кули. Пустите му шизофреници! От лабораторията ми казаха, че някой прегазил Паркити с косачка посред собствения му хол! Можеш ли да си го представиш?
— Не, сър — отговори Кули.
Лейтенантът хвърли поглед към отлично окосената морава и заяви:
— Знаеш ли какво казал един, когато видял чернокос швед? „Това положително е някакъв норвежец — мутант.“
Сетне се отправи към къщата, последван от Кули. Зад тях ароматът на прясно окосена трева изпълваше въздуха.