Адамсберг си взе кафе и се огледа — жената говореше с дрезгав глас, беше ядосана и някак тъжна. Явно бе, че ченгетата я изнервяха. Носеше черни дрехи. Адамсберг реши, че има глава на египтянка или въобще на нещо, от което се получават подобни великолепни изсечени и леко мрачни лица. Лица, които никога не забравяме и носим навсякъде със себе си, донякъде като лицето на малката му любима.
В момента Кастро й казваше:
— Тук не е осведомителна агенция, госпожо, хайде, вървете си вече.
Жената не беше вече млада. Адамсберг й даваше между четирийсет и пет и шейсет години. Имаше помургавели ръце с изрязани нокти, ръце на жена, прекарала живота си другаде, в търсене на нещо точно с тези ръце.
— Тогава за какво служат полицаите? — казваше жената, разтърсвайки дългите си до раменете черни коси. — Едно малко усилие, един малък съвет няма да ви убият, нали? На мен ще ми трябват десет години да го открия, докато на вас ще ви стигне един ден!
Този път Кастро загуби спокойствие.
— Оставете ме на мира с вашите глупости — извика той. — Не е регистриран като изчезнал вашият човек, нали? Нали? Така че изчезвайте оттук, не ни е това работата. Ако продължавате да вдигате врява, ще извикам шефа!
Адамсберг се бе облегнал на стената в дъното.
— Аз съм шефът — каза той, без да помръдне.
Матилд се обърна. И видя един мъж с трагично извити надолу очи, който я гледаше с необичайна нежност, мъж с риза, пъхната в панталона от едната си страна и виснала навън от другата, със слабо лице, което не пасваше на ръцете, сякаш откраднати от статуя на Роден. И като видя всичко това, Матилд разбра, че нещата от живота ще тръгнат по-добре.
Адамсберг се отлепи от стената, бутна вратата на кабинета си и й направи знак да влезе.
— Така е — призна Матилд, докато сядаше, — тук не е осведомителна агенция. Денят ми започна зле. И вчерашният, и онзиденшният. И значи един транш от седмицата ми е отишъл на кино. Дано траншът от вашата да е преминал по-добре.
— Траншът ли?
— Ами според мен понеделник, вторник и сряда правят един транш от седмицата, транш първи. Това, което се случва през транш първи, е много различно от случващото се през транш втори.
— Четвъртък, петък и събота?
— Точно. Ако се вгледаме, ще забележим, че в транш първи, общо взето, има повече сериозни изненади, казвам общо взето, докато транш втори е по-динамичен и по-забавен. Въпрос на ритъм. Който никога не се променя, за разлика от някои улици, на които имате право да паркирате в продължение на петнайсет дни и нямате право да паркирате през следващите петнайсет. Защо? За да си отпочине улицата? Да бъде поставена под угар? Мистерия. Във всеки случай седмичните траншове никога не се променят. Транш първи: проявявате интерес към нещо, вярвате в едно-друго, откривате какво ли не. Драма и антропогенно чудо. Транш втори: нищо не намирате, нищо не научавате, слаба работа от всяка гледна точка. В транш втори срещате кой ли не и какво ли не и здравата се наливате, докато транш първи е по-важен, това е очевидно. На практика транш втори няма как да го провалите или по-скоро каквото и да правите, ще е без последствия. Но ако видите сметката на транш първи, както на мен ми се случи тази седмица, лошо ви се пише. На всичкото отгоре в кръчмата сервираха свинска лопатка с леща. Лопатката с леща поначало ме хвърля в отчаяние. А насред транш първи си е чиста съсипия.
— А неделята?
— Е, неделята е транш трети. Този ден се брои за цял транш, толкова е гаден. През транш трети всичко върви на провала. Съчетае ли се лопатката с леща с транш трети, не ви остава друго, освен да легнете и да мрете.
— Та за какво говорехме? — попита Адамсберг, който изпита внезапното и не неприятно усещане, че се изгубва в тази жена повече отколкото в себе си.
— За нищо не говорехме.
— А, вярно, за нищо.
— Сетих се — каза Матилд. — Понеже моят транш първи беше почти провален, като минавах покрай управлението ви, си помислих, че провален-непровален, нищо не ми пречи да си опитам късмета. Но както виждате, да се опиташ да спасиш транш първи в края му звучи добре, но не се получава. При вас как беше?