Но Дени не знаеше, че в това така спокойно на пръв поглед място точно в този ден се провеждаше ежемесечното събрание на Любителите на риба по рамболитански и стана така, че както се хранеше, той изведнъж видя нахлуването на тълпа от свежи и жизнерадостни господа, които заеха веднага седем маси с по четири куверта. Дени смръщи вежди при това ненадейно нашествие и както очакваше, управителят се приближи вежливо до неговата маса:
— Извинявайте много, господине — каза този голобрад и сладкодумен човек, — бихте ли ни направили услугата да споделите масата с госпожицата?
Дени хвърли поглед към въпросната и престана да се мръщи.
— Ще бъда очарован — отвърна той, като се поизправи.
— Благодаря, господине — каза създанието с мелодичен глас. По-точно като мелодичен трион.
— Щом вие благодарите на мен — продължи Дени, тогава аз на кого? Подразбира се, да благодаря?
— На класическото провидение, разбира се — заяви красавицата.
И веднага изпусна чантичката си, която Дени улови още във въздуха.
— О! — възкликна тя. — Имате изключителни рефлекси!
— М-да — потвърди Дени.
— Очите ви също са твърде странни — добави тя след пет минути. — Напомнят на… на…
— Ах — отвърна Дени.
— На гранати — заключи тя.
— Това е от войната — каза Дени.
— Не ви разбирам…
— Исках да кажа — уточни Дени, — че очаквах да споменете рубина, но като видях, че казахте само гранат, си направих извод за ограниченията, до които води неизбежно войната чрез причинно-следствената връзка.
— Вие сте завършили Института за политически науки? — попита кафявата кошута.
— За да не се върна никога вече към тях.
— Мисля, че сте доста чаровен — увери го плоско госпожицата, която, между нас казано, беше губила девствеността си повече от един път.
— С удоволствие бих ви отговорил със същото, като го сложа в женски род — завърши своя мадригал Дени.
Излязоха заедно от ресторанта и палавницата сподели с човека вълк, че недалеч оттук е наела очарователна стая в хотел „Сребърната преса за пюре“.
— Елате да разгледате японските ми щампи — прошепна тя в ухото на Дени.
— Благоразумно ли е? — осведоми се Дени. — Нима вашият съпруг, брат ви или някой друг роднина няма да се безпокои?
— Донякъде съм сираче — простена малката, като погъделичка една сълза с върха на вретеновидния си показалец.
— Колко жалко! — отвърна учтиво нейният елегантен компаньон.
Като я последва в хотела, той не пропусна да забележи странното отсъствие на администратора и наличието на толкова успокояващ червен плюш, по което това място силно се различаваше от неговия хотел, но стълбището му разкри първо чорапите, а после, в непосредствено съседство с тях — и прасците на хубавицата и той я остави да вземе шест стъпала преднина, с цел да се осведоми. Вече осведомен, ускори крачка.
Идеята да прелюбодейства с жена го отвращаваше донякъде със своя комизъм, но споменът за „Измамен покой“ заличи този анахроничен елемент и той скоро се увери, че прилага на практика придобитите чрез гледане познания. Хубавицата благоволи да заяви, че е задоволена, и лукавството на нейните твърдения, че се е извисила, не бе доловено от неопитния в тази област и добричък Дени.
Той излизаше мъчително от нещо подобно на кома, доста по-различно от всичко, което бе изпитвал досега, когато чу часовника да звъни. Задъхващ се и пребледнял, Дени стана и застина глупаво на място, защото забеляза как партньорката му, с извинение, надупена, тършуваше старателно в джоба на сакото му.
— Снимката ми ли търсите? — внезапно попита той, вярвайки, че е схванал работата.
Почувствува се поласкан, но от трепването, което оживи двете полукълба, разбра колко погрешно е предположението му.