Выбрать главу

Но Дени не знаеше, че в това така спокойно на пръв поглед място точно в този ден се провеждаше ежемесечното събрание на Любителите на риба по рамболитански и стана така, че както се хранеше, той изведнъж видя нахлуването на тълпа от свежи и жизнерадостни господа, които заеха веднага седем маси с по четири куверта. Дени смръщи вежди при това ненадейно нашествие и както очакваше, управителят се приближи вежливо до неговата маса:

— Извинявайте много, господине — каза този голобрад и сладкодумен човек, — бихте ли ни направили услугата да споделите масата с госпожицата?

Дени хвърли поглед към въпросната и престана да се мръщи.

— Ще бъда очарован — отвърна той, като се поизправи.

— Благодаря, господине — каза създанието с мелодичен глас. По-точно като мелодичен трион.

— Щом вие благодарите на мен — продължи Дени, тогава аз на кого? Подразбира се, да благодаря?

— На класическото провидение, разбира се — заяви красавицата.

И веднага изпусна чантичката си, която Дени улови още във въздуха.

— О! — възкликна тя. — Имате изключителни рефлекси!

— М-да — потвърди Дени.

— Очите ви също са твърде странни — добави тя след пет минути. — Напомнят на… на…

— Ах — отвърна Дени.

— На гранати — заключи тя.

— Това е от войната — каза Дени.

— Не ви разбирам…

— Исках да кажа — уточни Дени, — че очаквах да споменете рубина, но като видях, че казахте само гранат, си направих извод за ограниченията, до които води неизбежно войната чрез причинно-следствената връзка.

— Вие сте завършили Института за политически науки? — попита кафявата кошута.

— За да не се върна никога вече към тях.

— Мисля, че сте доста чаровен — увери го плоско госпожицата, която, между нас казано, беше губила девствеността си повече от един път.

— С удоволствие бих ви отговорил със същото, като го сложа в женски род — завърши своя мадригал Дени.

Излязоха заедно от ресторанта и палавницата сподели с човека вълк, че недалеч оттук е наела очарователна стая в хотел „Сребърната преса за пюре“.

— Елате да разгледате японските ми щампи — прошепна тя в ухото на Дени.

— Благоразумно ли е? — осведоми се Дени. — Нима вашият съпруг, брат ви или някой друг роднина няма да се безпокои?

— Донякъде съм сираче — простена малката, като погъделичка една сълза с върха на вретеновидния си показалец.

— Колко жалко! — отвърна учтиво нейният елегантен компаньон.

Като я последва в хотела, той не пропусна да забележи странното отсъствие на администратора и наличието на толкова успокояващ червен плюш, по което това място силно се различаваше от неговия хотел, но стълбището му разкри първо чорапите, а после, в непосредствено съседство с тях — и прасците на хубавицата и той я остави да вземе шест стъпала преднина, с цел да се осведоми. Вече осведомен, ускори крачка.

Идеята да прелюбодейства с жена го отвращаваше донякъде със своя комизъм, но споменът за „Измамен покой“ заличи този анахроничен елемент и той скоро се увери, че прилага на практика придобитите чрез гледане познания. Хубавицата благоволи да заяви, че е задоволена, и лукавството на нейните твърдения, че се е извисила, не бе доловено от неопитния в тази област и добричък Дени.

Той излизаше мъчително от нещо подобно на кома, доста по-различно от всичко, което бе изпитвал досега, когато чу часовника да звъни. Задъхващ се и пребледнял, Дени стана и застина глупаво на място, защото забеляза как партньорката му, с извинение, надупена, тършуваше старателно в джоба на сакото му.

— Снимката ми ли търсите? — внезапно попита той, вярвайки, че е схванал работата.

Почувствува се поласкан, но от трепването, което оживи двете полукълба, разбра колко погрешно е предположението му.