Выбрать главу

После изсвири със свирката, защото забеляза в далечината бързия велосипед на Дени, който щурмуваше склона.

Дени яко натисна педалите. Слисаният асфалт отстъпваше пред яростния му устрем. Склонът на Сен-Клу беше глътнат за нула време. Прекоси тази част на града покрай „Покажимивсичко“ — тънък намек за бродещите в парка Сен-Клу сластолюбци — и зави наляво към Пан Ноар и Вил д’Авре. Като изплува от цивилизованата част на града пред ресторант „Южна кошница“, той си даде сметка за някакво раздвижване зад себе си. Ускори ход и неочаквано се впусна по един горски път. Времето летеше. Изведнъж в далечината някакъв часовник отмери полунощ.

Още при първия удар Дени установи, че работата върви на зле. Едва достигаше педалите, краката му сякаш се скъсяваха.

Тъй като се беше засилил, той все пак се изкачваше по каменистия горски път, когато забеляза на лунната светлина сянката си — дълга муцуна, щръкнали уши — и веднага се изтърколи на земята, защото вълк на велосипед е нещо недостойно.

За негово щастие едва бе докоснал земята и с един скок се бе гмурнал в някакъв гъсталак, когато полицейският мотоциклет се блъсна с грохот в падналия велосипед. Мотористът загуби един тестикул и вследствие на това остротата на слуха му намаля с трийсет и девет процента.

Едва станал отново вълк, запътил се в тръс към жилището си, Дени се запита що за странна лудост го бе обхванала под тези човешки дрипи. Той, тихият, кроткият, беше свидетел как благородните му принципи и добродушието му отиват на кино. Отмъстителният бяс, чиято сила се бе стоварила върху тримата сводници от Мадлената — единият от които, нека побързаме да го кажем за облекчение на истинските сводници, получаваше заплата от префектурата, отдел „За борба с наркотици и проституция“, — му се струваше едновременно немислим и привлекателен. Той поклати глава. Каква беда беше ухапването от Сиамския маг! За щастие, помисли си той, това мъчително преображение ще се извършва само при пълнолуние. Но у Дени остана нещо от него — смътната дремеща ярост, желанието за отмъщение не му даваха покой.