Кърк насочи карабината си към сечището, където беше клетката на мечката. На пътя му се изпречи циганин, около чийто врат се беше увил кралски питон, а грубата му ръка беше върху дръжката на извита кама, пъхната в ножница, която висеше под ъгъл, за да може оръжието да се вади по-лесно. От сенките се появиха и други цигани — мъже и жени — на смуглите им лица беше изписано объркване и ярост, а някои от тях ръмжаха проклятия на родния си език.
— Вървете си — просъска с тежък акцент мъжът с питона. — Нямате работа тук. Не и тази вечер. Вървете си.
— Дай ни проклетата мечка, ловецо на змии, или кълна се, ще получиш каквото получи и приятеля ти. — Кърк ритна падналия мъж по крака. Другарите му бяха вдигнали оръжията си на прицел, за да държат тълпата на разстояние.
Циганинът с питона издърпа камата си наполовина от ножницата, но Кърк насочи пушката си към него и дръпна ударника с доловимо изщракване!
— Извадиш ли този ханджар, ще те скъся с една глава.
Очевидно забавлявайки се, Кърк мина през тълпата с жестока усмивка на лицето, стигна до клетката и вдигна резето й. Той и другарите му отстъпиха назад, когато мечката тръгна към изхода. Тя бутна с рамо желязната врата и стъпи на коравата земя.
— Ето го вашият убиец, момчета — обяви Кърк.
— Глупости! — извика циганинът. — Тя танцува. Това е всичко.
В този момент мечката издаде звук, какъвто издават старите хора, когато се отпускат на стол. Тя седна тежко на студената земя и започна да хапе задницата си в опит да хване бълхите, които я измъчваха.
С това дойде и краят на острия сблъсък. Кърк се огледа, сякаш беше очаквал да види много по-свиреп звяр. Неколцина от циганите се засмяха тихо.
Един от въоръжените мъже свали пушката си.
— Кърк, мисля, че сме на погрешна следа тук…
Кърк, обаче, беше на друго мнение. Лицето му беше сивкаво пепеляво, когато хвърли свиреп поглед на другаря си. Той се завъртя и насочи пушката си към мечката. Укротителят на змии застана пред животното и нещата очевидно всеки момент щяха да излязат от контрол.
Търпението на Лорънс се изчерпа. Той скочи от каруцата и си проби грубо път през тълпата към откритото пространство. Тръгна право към Кърк и блъсна цевта на оръжието му настрани, но кръчмарят отстъпи крачка назад и отново вдигна пушката си. Неколцина от по-едрите цигани започнаха да се приближават от всички страни, стеснявайки кръга.
— Назад! — изрева Кърк. — Ние сме в правото си!
— Нямаш никакви права, глупако — каза отсечено Лорънс. — Изобщо не знаеш какво правиш.
— Би трябвало да си с нас, Толбът. Тази мечка уби собствения ти брат.
— Не ставай глупак! Аз видях тялото на брат си. Видях раните му. Само идиот може да допусне, че това жалко създание…
Но в този момент то прекъсна пронизително изсвирване, което дойде от гората. Всички погледнаха натам и дори мечката вдигна с интерес късогледите си очи, когато полицаят Най се появи, клатушкайки се, на колело със свирка между зъбите.
Лорънс едва не прихна. Всичко беше започнало като драма, прераснала почти в трагедия и сега беше на път да завърши като фарс.
— Махнете се от пътя ми! Махнете се от пътя ми! — викаше Най, докато най-накрая спря и слезе от колелото си. След това огледа обстановката, изду бузи като риба на сухо и се обърна към Кърк:
— Томас… какво, по дяволите, става тук?
Въоръжените мъже свалиха пушките си с изключение на Кърк, който очевидно не желаеше да отстъпи.
— Томас повтори Най, — какви, по дяволите, ги вършиш?
— Дойдохме заради мечката, Най — рече Кърк. — Тя е извършила всички тези убийства!
Полицаят Най погледна клетото животно, което се беше свило на кълбо под светлината на огъня. Козината на мечката бе опадала на места и муцуната й беше бяла като сняг.
— За бога, Томас — извика Най, вбесен, — не говори врели-некипели! Тези бедни хора си изкарват прехраната с това окаяно създание. То не би могло да убие и муха.
Мечкарят кимна натъртено и протегна ръка да погали рунтавата глава на мечката.
— Ето, видя ли? — рече Най. — Напълно безобидна е. Тя не е…
Но в този момент думите му бяха прекъснати, когато старата мечка нададе ужасяващ рев и се изправи на задните си крака в цял ръст пред уплашената тълпа. Чуха се викове и писъци и всички отстъпиха назад. Въоръжените мъже от Блекмор вдигнаха пушките си, а циганите следяха с потрес внезапния пристъп на свирепост от страна на стария си питомец. Мечката беше показала късите си нокти и размаха лапи във въздуха, но не нападна никого. Вместо това нададе вой, който прозвуча почти като човешки — висок, пронизителен и зареден с неподправен ужас.