— О, боже мой! — извика някой от дъното на тълпата и Лорънс, заедно с всички останали, завъртя глава, за да види какво беше уплашило животното. В сенките се мярна мълниеносно движение и след това всички бяха опръскани от нещо червено. Мъжът от Блекмор, който стоеше най-отзад и малко по-рано беше блъснал един циганин към Лорънс, залитна напред, падна на колене и между раменете му шурна гейзер от гореща кръв. Главата му полетя, въртейки се около оста си, удари се в гърдите на мечката и моментът замръзна в цялата си невъзможност и безумие.
Сетне в дъното на циганския стан нещо огромно се надигна от мрака. Не толкова грамадно колкото мечката, но по-високо и много, много по-ужасяващо. Лорънс стоеше онемял и вцепенен, полагайки отчаяни усилия да проумее онова, което вижда. Създанието беше облечено като мъж, но ризата, жилетката и панталоните му бяха разцепени по шевовете и висяха на парцали. То беше покрито с кафява козина, сребриста по края, и докато се изправяше, мускулите му играеха и се свиваха под кожата му. Стоеше на два крака, но краката му бяха безформени и разкривени — отчасти животински, отчасти човешки, с нокти, които оставяха грапави следи в коравата земя. Имаше широки гърди и рамене, които се издигаха нагоре към бичия му врат. Беше разперило огромните си мускулести ръце, сякаш с намерението да обгърне и да смачка цялата тълпа. Пръстите му завършваха с ужасяващи дълги нокти, страховито извити в самия им край и покрити с прясната кръв на жертвата, от която все още се издигаше пара.
Но най-страшна от всичко беше главата му, неговото лице. Безформени уши се издигаха над чворесто чело, под което гледаха жълти очи с кървясали кръгове около тях. Имаше къса муцуна, която ставаше цялата на бръчки, когато отвореше грозната си паст, за да изръмжи в пристъп на първична животинска омраза. Зъби като кинжали, от които капеше гореща слюнка.
Лорънс не можеше да помръдне, не можеше да мисли. Сърцето му се блъскаше силно в гърдите му. Не можеше да премигне, да преглътне или да изкрещи. Можеше единствено да стои там и да се взира в това нещо. Тази чудовищна невъзможност. Това изопачаване на нормалността.
Този… върколак.
Двайсета глава
Създанието отметна глава назад и масивните мускули на гърдите му изпъкнаха, когато нададе рев, който беше толкова гръмък, че застрашаваше да разруши самите устои на здравия разум на Лорънс. Звукът беше твърде оглушителен. Той експлодира в главата му и макар да долавяше писъците на хората около него, воят на върколака ги заглуши почти напълно, свеждайки ги до безсмислен шум. Сетне настъпи всеобщ хаос и паника. Цигани и жители на Блекмор, мъже и жени, се разпиляха във всички посоки като листа по време на буря.
Змиеукротителят блъсна Лорънс настрани и се втурна да прибере две малки деца. Жени пищяха и тичаха, бебета плачеха в непонятен ужас. Коне се изправяха на задните си крака и ритаха с предните във въздуха.
Върколакът се хвърли напред, заби ноктите си в гърдите на един човек и Лорънс видя белите дробове и сърцето му да се изсипват през разбития гръден кош и да падат на земята, преди още мъжът да успее да се строполи. Сетне върколакът направи скок и влетя в една от каруците, преследвайки жена, която бе потърсила спасение в нея. Лорънс видя фигурата на създанието — силует от светлина и сенки, измислен в самия ад — да се нахвърля върху жената. Когато огромната му ръка се стовари върху нея, тя като че ли се разпадна на части като кукла и върху платнището от вътрешната страна на каруцата плисна вълна от тъмни капки. Един циганин изкрещя името на жена и се втурна натам, стискайки извита кама в ръката си, но върколакът изскочи с трясък през задната врата. Мъжът беше нанизан на стърчащите пръти от собствената си каруца, дори преди да опита да отмъсти за смъртта на жена си. Върколакът заблъска по него, като почти го закопа в пръстта, и после се хвърли към друг мъж, който се беше привел, опитвайки се да зареди револвера си. Чудовището стисна челюсти около врата му и откъсна всичко, с изключение на гръбнака му. Кръвта плисна в лицето на създанието и Лорънс можеше да се закълне, че за момент то завъртя очи нагоре като в екстаз.
Лорънс зърна Кърк — потресен и вцепенен също като него, насочил пушката си безполезно към земята. Видът му като че ли възпламени нещо в Лорънс, той тръгна напред, изваждайки пистолета от колана си и започна да стреля като обезумял. Един от куршумите му като че ли попадна в рамото на чудовището, но очевидно без да го нарани сериозно. То нито трепна, нито се олюля, а вместо това се извърна, забелязвайки Кърк, който стоеше наблизо с един от съгражданите си. Очите му се присвиха и устата му се разтегли в някаква пародия на усмивка, когато разсече въздуха с ноктите си.