Кърк се опита да каже нещо — може би молба, може би молитва — но лапата се стовари с такава ужасяваща сила върху него, че лицето му беше напълно откъснато. Очи, нос, зъби и челюст… всичко изчезна в един червен миг. Тялото на кръчмаря потръпна в конвулсии, които достигнаха до нервните му окончания и сетне се строполи на земята, умирайки, но по една жестока ирония все още жив. Чудовището стъпи върху тялото му и тръгна към неговия съгражданин, който не беше успял да изстреля дори и един изстрел по време на нападението.
Лорънс сграбчи за ръкава един циганин и му изкрещя:
— Отведи жените и децата на безопасно място!
Сетне блъсна мъжа към хората му, които, макар и ужасени, се подчиниха на заповедта му.
Лорънс вдигна оръжието си и се опита да стреля, но докато пристъпваше напред, търсейки най-добрата позиция за изстрел, се препъна в насипа от пръст и куршумът попадна в лагерния огън. Той се строполи тежко на земята и изпусна пистолета си, който падна в горещите въглени.
Чудовището тръгна бързо напред покрай мъжа от Блекмор и за момент Лорънс си помисли, че създанието по някаква причина е решило да не го закача, но в ума му отнякъде се появи неясния образ на замъглено движение и когато Лорънс и мъжа от Блекмор погледнаха надолу, те видяха истината. Вътрешностите на мъжа се изсипаха през огромна зееща рана и паднаха тежко на земята. Пръстът му дръпна конвулсивно спусъка на пушката, която гръмна, обсипвайки все още гърчещия се Кърк със сачми за едър дивеч. Изкорменият мъж се строполи върху Кърк и телата на двамата най-накрая притихнаха до пълна неподвижност.
Чудовището завъртя глава и дяволските му очи се спряха на Лорънс. То издаде глухо кръвожадно ръмжене.
Лорънс се изправи панически на крака и побягна в отчаян опит да спаси живота си, душата си и здравия си разум. Видя Най пред себе си, който тичаше към велосипеда си, подпрян на едно дърво близо до коня на Лорънс. Полицаят пищеше като момиче, докато се опитваше да извади пистолета си, но ремъкът на кобура му се беше заплел безнадеждно. Лорънс то настигна и го задмина. Ножът в джоба му беше безполезен, пистолетът му беше паднал в огъня, но в кобура на седлото беше пушката за лов на слонове на баща му, марка „Холанд & Холанд“. Чудовище или не, тежките куршуми на това оръжие щяха да отнесат главата му.
Последният от мъжете от Блекмор се изпречи на пътя му и грубо блъсна Лорънс настрани, след което зае позиция за стрелба, притисна тежкия приклад в рамото си и се прицели с професионална вещина. Лорънс погледна назад, за да проследи изстрела, но чудовището не беше там.
Озадачен, Лорънс забави ход и се огледа наоколо. Хората все още крещяха в ужас и тичаха, но откритото пространство беше празно, с изключение на мъртвите и мечката, която се беше вмъкнала обратно в клетката и се беше свила в ъгъла, треперейки като бито куче.
Мъжът от Блекмор извика на Лорънс:
— Къде, по дяволите, е проклетото…
Чудовището изскочи от сенките отляво. Движейки се с нечовешка скорост, то ги беше заобиколило и сега се стрелна в празното пространство между Лорънс и мъжа от Блекмор. Едно могъщо рамо докосна Лорънс едва-едва и го запрати, въртейки се, към храсталаците от прещип. Лорънс се приземи по гръб и докато се опитваше да стане, видя върколака да изтръгва с едната си лапа пушката от ръцете на мъжа и да я захвърля на стотина крачки в мрака. С другата му нанесе два бързи последователни удара, разсичайки нещастника от Блекмор като парцалена кукла.
След това захвърли тялото му към Лорънс и изчезна зад редицата от каруци. Най стоеше недалече от лагерния огън, пребледнял от ужас и опръскан с капки кръв. Лорънс го удари по рамото му, за да го извади от вцепенението.
— Скри се някъде отзад — рече той. — Ти заобиколи отдясно, а аз ще мина отляво. Можем да го хванем в кръстосан огън.
Полицаят близна устните си и едва се пребори с пристъпа на гадене, когато усети вкуса на кръв. Но после лицето му доби студен израз, той кимна и тръгна в указаната посока с пистолет в ръката. Лорънс го изгуби от поглед почти веднага.
Най се прокрадна дебнешком покрай редица от товарни каруци и погледът му беше привлечен от най-последната. Тя цялата се тресеше и люлееше настрани, заставайки за момент ту на десните си, ту на левите си колелета.