— Пипнах те, негоднико! — изръмжа Най и се завтече натам. Когато до каруцата оставаха десетина крачки, той видя фигура, която се беше свлякла в сенките. Мъж. Той нямаше гърло и главата се държеше гротескно за тялото от едно полуразкъсано сухожилие. Каруцата вече не се тресеше. Чудовището може би беше свършило кървавото си дело и беше избягало? Най прескочи трупа и дръпна завеската на вратата с дулото на пистолета си. Вътре в каруцата беше тъмно като в гроб и не се чуваше никакъв звук. Нещо се удари в ръката му и той го отблъсна.
Погледна надолу, без да разбира онова, което вижда. Ръкава на връхната му дреха беше там, както и маншета на ризата му — но ръката, която държеше пистолета, беше… изчезнала. Червена струя бликна от назъбеното му чу канче. Болката, обаче, не дойде преди да измине една пълна секунда. Но преди това една огромна рунтава ръка се протегна от сенките и сграбчи увисналата му долна челюст. Най бе вдигнат рязко във въздуха и дръпнат във вътрешността на каруцата. Той полетя напред по очи и след това дълго пада в мрака.
Лорънс не чу приглушения писък на Най. Вместо това вниманието му беше привлечено от виковете на едно малко момиче, което обикаляше сред касапницата, зовейки майка си на родния си език. Сетне отляво той чу — или се надяваше, че е чул — глас на жена, която викаше детето си. Обърна се и я видя в момента, в който тя зърна детето си и се затича към него.
После Лорънс забеляза последната каруца от редицата да се тресе силно, след което изведнъж спря. Миг по-късно главата на върколака надникна от нея, наблюдавайки бягащата жена. Подчинявайки се на дълбоко вкоренените си хищнически инстинкти, създанието изскочи от каруцата и я подгони.
Лорънс беше от другата страна на редицата от каруци и зърваше върколака за кратко в пролуките между тях. Проследявайки посоката му, скоро Лорънс разбра, че целта на чудовището не беше жената… а момичето.
Той пристъпи към действие, още преди да разбере това, тичайки с всичка сила покрай кръвта и огньовете към малкото дете. Майката извика, създанието го забеляза и изрева със свирепа омраза. То се хвърли напред, Лорънс напрегна сетните сили в мускулите си, протягайки ръка към момичето, и когато падна с нея на земята, почувства топлината и масата на върколака да прелита точно над него.
Майката изкрещя, малкото момиче изкрещя и същото направи и Лорънс. Но ревът на върколака беше много по-силен, вой на неудовлетворение и ярост, при който дузина шишарки паднаха от дърветата и не един червей беше смазан под въоръжените му с остри нокти крака.
Лорънс се претърколи с момичето, което беше замаяно, но невредимо, и когато майката дотича при тях, той тикна детето в отчаяните й ръце.
— Бягай! — извика й той, а циганката грабна детето си и се подчини.
Лорънс се наведе и взе нечий изгубен пистолет. Беше паднал лошо и болката бягаше по ставите му, но той я преглътна и я използва да подхрани собствената си омраза. Отправи изстрел, след това още един, който със сигурност попадна в целта, но създанието продължи да се движи. Не към него, а през лагера. Дръпна отново спусъка, но ударникът изщрака в празния патронник.
Лорънс се изправи с усилие на крака и тръгна, залитайки към коня, който, обезумял от ужас, се опитваше да се освободи от въжето. Сграбчи юздата, завъртя главата на коня настрани, за да може да стигне до пушката и я измъкна от кожения кобур. Обърна се и се устреми към края на сечището, мятайки пушката през рамо. Трябваше да убие това нещо, да го нарани. Заради Бен. Заради всички.
Но върколакът в действителност не бягаше. Той беше по-умен от животно и имаше коварен зъл план. От другата страна на лагерния огън, забравено от всички, на земята седеше друго дете. Момче, онемяло и стъписано от всичко, което се беше случило, твърде ужасено, за да помръдне, и объркано заради това, че е било изоставено. Върколакът тичаше към него и изведнъж момчето изплака пронизително. Чудовището погледна за миг през рамо към Лорънс и за момент му се стори, че пъкленото създание се хили насреща му, сякаш му казваше: Не можеш да спасиш всички!
— Не! — изкрещя Лорънс, втурвайки се натам, но не се осмели да стреля, защото детето беше прекалено близо.
В следващия момент чудовището се наведе, грабне детето от земята, пъхна го под мускулестата си ръка и прескочи огъня. Когато Лорънс дотича до огнището и го заобиколи, върколакът и момчето бяха изчезнали.
Лорънс се препъна и спря, дишайки тежко. Навсякъде около него имаше хора, които стенеха в агония или плачеха от ужас и мъка по изгубените си близки. Мъж с окървавено чуканче седеше с гръб до едно дърво и се взираше с нямо изумление в ръката, която лежеше между петите му. Жена държеше нещо в ръцете си, което може би е било бебе, но от него не беше останало достатъчно, за да се каже със сигурност. Едър циганин с разбит нос и белези от нож по ръцете и лицето си стоеше и се взираше във вътрешността на една каруца, докато по страните му се стичаха сълзи. Навсякъде тегнеше уханието на смърт. Всичко беше опръскано с ярка кръв.