Това е прокълнато място, каза си той за хиляден път.
Сингх влезе в стаята и тръгна към страничната маса, на която бяха наредени нещата за поддържане на живота на пациент в кома. Светлината струеше в стаята през транспарантите и той хвърли бърз поглед към леглото, за да види дали превръзките са все още…
В следващия момент Сингх се закова на мястото си и се вторачи с широко отворени очи в онова, което видя на леглото. Подносът се прекатури и издрънча на пода, металната кана иззвънтя като камбана и водата се разплиска навсякъде.
Внезапният шум сепна Гуен Конлиф, която отвори бързо очи и скочи на крака, не по-малко стъписана и объркана. Тя и Сингх стояха с отворени уста.
— Лорънс?… — прошепна Гуен.
Лорънс Толбът седеше на леглото. Пепеляв, изпотен, ужасно изпит и измъчен. Но въпреки това буден и жив.
Двайсет и пета глава
Гуен прелетя през стаята към Лорънс.
— Ще повикам доктора — каза Сингх и се спусна към вратата.
Лорънс се чувстваше като мъртвец. Очите му бяха хлътнали, с тъмни кръгове около тях, косата му беше мазна и полепнала по челото, устните му бяха отпуснати и деформирани. Усещаше неприятен вкус в устата си и болка, която беше проникнала до всеки мускул и кост от тялото му. Той оброни глава и я разтърси бавно напред-назад като болна мечка, опитвайки се да изчисти ума си от пластовете мъгла и паяжини.
Чу шумолене на плат, почувства да го докосват хладни ръце, извърна глава, и видя Гуен да седи до него на леглото. Гуен? Какво означаваше това? И освен това тя вече не носеше черната си погребална рокля.
— Аз… мислех, че заминавате — промърмори той. — Ще изпуснете влака си.
Гуен се засмя, подсмръкна и избърса сълзите от сините си очи.
— Изглежда, че е невъзможно да се избяга от това място.
Лорънс се намръщи, не разбирайки смисъла на думите й. Той погледна през прозореца. Клоните на повечето дървета бяха голи.
— Буря ли е имало?
— Да — каза тя, запъвайки се леко. — Да… имаше много лоша буря.
Но Лорънс отново беше заспал.
Доктор Лойд пристигна половин час по-късно. Когато влезе в стаята, той завари сър Джон да стои близо до леглото и Гуен Конлиф да се върти загрижено около болния. Докторът беше свикнал с напрегнатото мълчание между сър Джон и младата жена от Лондон и вътрешно се радваше, че не се беше омъжила за мъж от фамилията Толбът. Не и докато сър Джон беше господарят на къщата. Студенокръвен, надут, стар негодник, помисли си Лойд. Никога не превъзмогна самоубийството на жена си, като че ли собственото му сърце беше спряло да бие с това на Солана, а и преди това не беше сред най-сърдечните хора. И сега, когато единия му син беше мъртъв, а другият на смъртен одър… е добре, заключи докторът, мис Конлиф би трябвало да е истинска светица, за да е в състояние да изтърпи сър Джон през цялото това време.
Тези мисли се въртяха из главата му, но Лойд не позволи дори и сянка от тях да се прокрадне на лицето му.
Той придърпа един стол и внимателно разви вкоравените от засъхналата кръв бинтове. Рамото, гърдите и гърба на Лорънс Толбът приличаха на карта на железопътно депо. Линии от черни шевове се пресичаха и кръстосваха върху наранената му плът. Докторът изсумтя нещо и се облегна назад на стола си, взирайки се в раните. Те бяха забележително добре зашити, като ръбовете на разкъсванията бяха здраво зараснали, почти без да изпъкват. Той подуши превръзката и не установи нищо нередно. Раните бяха инфектирани за известно време, но сега издайническата миризма на гной вече не се долавяше. Доближи опакото на ръката си до разрезите — не се усещаше и температура.
— Боли ли ви някъде? — попита той.
— Всъщност… — поде Лорънс, но сетне замълча и лицето му доби озадачен израз. — Почти, не. Вие сте твърде добър доктор за такъв малък град.
Доктор Лойд изсумтя отново.
— Стиснете ръката си в юмрук. — Лорънс сви бавно пръстите си в юмрук. Веждите на Лойд се повдигнаха. После протегна пръст. — Стиснете пръста ми.
— Чувствам се слаб като дете протестира Лорънс, но хвана пръста на доктора и го стисна. Усилията му предизвикаха трепване, но то беше върху лицето на Лойд.
Сър Джон пристъпи по-близо, наблюдавайки ставащото с голям интерес. Лорънс го забеляза и вдигна глава.