Бейнс кимна отново. Под тях гореше пламъкът на совалката, блестяха светлините на Сан франциско и на залива.
— Къде в Сан Франциско може да се похапне вкусно? — продължи Лотце. — Имам резервация за хотел „Палас“, но доколкото знам човек може да се запознае с ориенталската кухня само в Чайнатаун.
— Вярно е — рече Бейнс.
— Високи ли са цените в Сан Франциско? Това пътуване едва не ме разори. В Министерството не са много щедри — Лотце се разсмя.
— Зависи от обменния курс. Предполагам, че носите чекове от Райхсбанк. Най-добре ще е да ги смените в Токийската банка на „Самсон стрийт“.
— Danke sehr14 — кимна Лотце. — Ще послушам съвета ви.
Совалката всеки миг щеше да кацне. Бейнс ясно виждаше летището, хангарите, огромния паркинг, аутобана към града, сградите…
„Каква прекрасна гледка — помисли си той. — Планини и море и мостът «Голдън гейт», обвит в мъгла.“
— Каква е тази огромна сграда отдолу? — попита Лотце. — Все още е в строеж. Космопорт? Японците нямат космически кораби, доколкото знам.
Бейнс отвърна с усмивка:
— Това е стадионът за бейзбол „Голдън попи“.
Лотце се разсмя.
— Да, тук си падат по бейзбола. Невероятно. Толкова труд е вложен в тази сграда, заради някакъв скучен спорт…
— Почти е завършен — прекъсна го Бейнс. — Това ще бъде окончателния му вид. Открит от едната страна. Съвсем нов архитектурен дизайн. Много се гордеят с него.
— Изглежда сякаш е бил проектиран от евреин — каза Лотце като гледаше надолу.
Бейнс му хвърли изучаващ поглед. За един кратък миг почувства онази неуравновесена, шизофренична сила на германския ум. Дали Лотце наистина мислеше онова, което бе казал? Беше ли тази забележка спонтанна?
— Надявам се че пак ще се срещнем в Сан Франциско — каза Лотце, след като совалката се приземи. — За мен ще е удоволствие да поприказвам отново с един сънародник.
— Аз не съм ви сънародник — рече Бейнс.
— О, да, така е. Но расово ние сме много близки. Същото важи за възгледите и представите ни — Лотце започна да се приготвя за слизане.
„Боже мой, наистина ли съм расово близък с този човек? — помисли си ужасен Бейнс. — Толкова близо, че дори да имам същите възгледи и представи? Значи и в мен я има тази шизофренична жилка. Живеем във време, когато безумците са на власт. Но кой от нас го съзнава? Кой от нас смее да го признае? Във всеки случай не и Лотце. Защото, както казват, щом мислиш че си луд, следователно не си. Най-малкото това е белег на оздравяване. На пробуждане от дълбокия сън. Навярно малко сме тези, които сме започнали да се пробуждаме. Изолирани, разпръснати по света. А широките маси… за какво мислят те? Ето например стотиците хиляди в града отдолу. Дали смятат, че живеят в един нормален свят? Или поне мъничко се съмняват, започнали са да прозират горчивата истина? Впрочем, какво означава това да си безумец? Какъв смисъл влагат в това понятие? Чувствам го, интуитивно. Но не мога да го изрека. Безумие… е онова, което те правят. Безумието е нещо, което им е присъщо, тяхна втора природа. Това е тяхното подсъзнание. Нежеланието им да разберат другите. Равнодушието към смъртта, безкрайната жестокост, безсмисленото разрушение… Не. Не е това. Божичко, ще мога ли някога да го открия, да го нарека с прости думи! Пренебрежението към истината? Да. Но има още. Безумието е онова, което се крие в техните замисли. Да в замислите! В плановете за завладяването на планетите. Има нещо безсмислено и жестоко в тях, също както в покоряването на Африка, а преди това — на Европа и Азия.“
Те разсъждават в космически категории. Думи като човек или дете за тях са словосъчетания без съдържание. От устата им можеш да чуиш само абстрактни понятия — раса, земя. Volk. Land. Blut. Ehre15. Няма честни хора, има само Ehre — чест. Абстрактното се превръща в реалност, а действителността губи своя смисъл. Става невидима. Die Gute, доброта, а не добри хора. Те не знаят що е „днес“, гледат напред през времето и пространството, в неясното черно отвъд, където всичко е вечно. И това означава край на света. Просто ще се върнем там, откъдето е започнал живота. Към времето, когато всичко е било разпилян из космоса прах, нагорещен водороден газ и нищо повече. Да, някой ден отново ще стане така. Настоящето е само един интервал между началото и края, ein Augenblick. Космическият процес продължава, животът се връща към гранит и метан, но колелото не спира своя ход. Всичко е временно. А тези — тези безумци — бързат час по-скоро да ни превърнат отново в камък и прах, в безжизнена материя. Искат да помогнат на майката-природа.