Зная защо — помисли си той. — Защото искат да са движещи сили, а не жертви на историята. Приравняват се с Божията мощ и вярват че са божественоподобни. Ето я — същносттта на тяхното безумие. Обладани са от някакъв техен архетип16 и егото им се е разраснало дотолкова, че вече не са в състояние да определят откъде започват и къде завършват божествените им очертания. Това не е високомерие, нито гордост, а раздуване на собственото „аз“ до такава степен, че да изчезне разликата между прекланящия се и обекта на неговото преклонение. Не човек бе погълнат от Бога, а Бог погълна човека. Това, което не могат да окъзнаят е собственното си нищожество. Но какво лошо има в това? За тях може би е по-добре. Боговете унищожават само онзи, когото забележат. Бъди незабележим… и ще избегнеш ревността на великите.
— Мистър Лотце — рече Бейнс, докато разкопчаваше колана си. — Искам да ви призная нещо, което не съм казвал на никого до сега. Аз съм евреин. Разбирате ли?
Лотце го погледна втрещено.
— Едва ли щяхте да се досетите, — продължи Бейнс — защото по външен вид не приличам на евреин. Носът ми е коригиран, порите ми — изкуствено намалени, кожата ми е изсветлена с химически средства, променена е дори формата на черепа. Накратко — няма физически характеристики, по които да бъда разкрит. Неведнъж съм бил канен в най-висшите нацистки кръгове. И до сега никой не е забелязвал нещо особено в мен. И… — той се наведе близо до Лотце и заговори с тих, едва доловим глас. — И освен това — има и други като мен. Чувате ли? Аз не съм единствен. Нас ни има и ще ни има. Продължаваме да живеем невидими.
На Лотце му беше необходимо известно време за да се съвземе.
— Тайната полиция… — заговори той най-накрая.
— В SD сигурно не веднъж са преглеждали досието ми — прекъсна го Бейнс. — Можете да докладвате за мен. Но аз имам много силни връзки. Някой от тях са арийци, други — евреи, на високи постове в Берлин. Докладът ви ще бъде отхвърлен, а след това на свой ред аз ще донеса за вас. И с помощта на вече споменатите връзки, не след дълго току виж сте се озовали в затвора — той се усмихна, кимна любезно и закрачи между седалките след останалите пасажери.
Спуснаха се по стълбата на студената, ветровита площадка. На последните стъпала Бейнс отново се озова в близост до Лотце.
— Знаете ли, мистър Лотце, — рече той, като закрачи редом с него — трябва да ви призная, че хич не ми се понравихте. Затова смятам да съобщя за вас при първия удобен случай — той ускори крачка и Лотце остана назад.
Далече на другия край на полето, пред сградата на летището ги очакваше малка група посрещачи. Тук имаше близки, приятели на пътниците, някой махаха, други се взираха в далечината, усмихнати, разтревожени или безразлични лица. Малко по-напред от групата беше застанал японец на средна възраст с масивно телосложение, облечен в модно английско палто и островърхи оксфордски чепици. Друг, по-млад японец стоеше зад него. На ревера си възрастният японец носеше емблемата на тихоокеанската Търговска мисия на Имперското правителство. Бейнс веднага се досети, че човекът насреща му, не е никой друг освен мистър Тагоми, пристигнал да го посрещне собственолично.
Японецът направи няколко крачки напред и произнесе с леко доловим акцент:
— Хер Бейнс, добър вечер.
— Добър вечер, мистър Тагоми — кимна Бейнс и подаде ръка. Здрависаха се, после се поклониха. Младият японец също се поклони, разцъфнал в усмивка.
— Малко е хладно, сър, тук на откритото поле — поде мистър Тагоми. — Можем да към града с хеликоптера на Мисията. Нали така? Или преди това искате да се възползвате да уредите някои въпроси? — той хвърли разтревожен поглед на Бейнс.
— Предпочитам да тръгнем веднага — отвърна Бейнс. — Бих искал колкото се може по-скоро да се настаня в хотела. А багажът ми…
— Мистър Котомичи ще го наглежда — прекъсна го мистър Тагоми. — Той ще ни последва. Виждате ли, сър, в този терминал ще е необходим близо час, докато получите своя багаж. Доста повече от продължителността на вашия полет.
Мистър Котомичи потвърди с усмивка.
— Добре — съгласи се Бейнс.
— Сър, подготвил съм подарък — рече мистър Тагоми.
— Простете? — изненада се Бейнс.
— Приканвам за вашето милостиво внимание — продължи Тагоми, докато вадеше от джоба на палтото си мъничка кутийка. — Избрано сред най-очарователните objects d’art17 които може да предложи Америка — той подаде кутийката.
— Ами… — поколеба се Бейнс, докато приемаше подаръка. — Благодаря.
16
архетип — понятие, въведено от Юнг, което обозначава праобрази от колективното подсъзнание на човечеството, предаващи се в поколенията — (бел.прев.)