— Днес следобед подбрана група от специалисти се запозна с всички възможни предложения — рече мистър Тагоми. — И това, което избрахме е автентичен артефакт на отмиращата американска култура, носещ аромата на далечни, изпълнени със спокойствие времена.
Мистър Бейнс отвори кутийката. Върху парче черно кадифе бе положен напълно запазен ръчен часовник „Мики Маус“.
Дали мистър Тагоми не му се подиграваше? Бейнс вдигна очи към него, но на лицето на Тагоми бе изписано напрежение и загриженост. Не, това не беше шега.
— Много ви благодаря — отвърна Бейнс. — Това наистина е изключителен подарък.
— Днес в целия свят има останали не повече от десетина автентични часовници „Мики Маус“, модел 1938 г. — обясни мистър Тагоми като внимателно наблюдаваше, изпиваше с поглед реакцията му. — Лично аз не познавам колекционер, който да притежава подобна вещ, сър.
Влязоха в терминала на летището и заедно поеха нагоре по ескалатора.
Вървящият зад тях мистър Котомичи произнесе с напевен глас:
— Харусаме ни нурецуцу яне но темари кана…
— Какво беше това? — попита мистър Бейнс.
— Една стара поема — отвърна мистър Тагоми. — От епохата на Токугава.
Мистър Котомичи продължи на английски:
— „Тихо вали пролетният дъжд и подгизва, парцалената топка на покрива…“
4
Фринк Франк проследи със замислен поглед своя бивш началник, който отмина надолу по коридора към цеховете на „Корпорация У-М“.
„Най-странното при него — помисли си той — е че по нищо не прилича на човек, който притежава фабрика. По-скоро наподобява някой изрязан от комикс дебеланко, обръснат, подстриган, изтупан с нови дрехи, натъпкан с витамини и след заел се да покаже на света какво може. Старецът имаше невротични, дори раздразнителни маниери и гледаше на всеки като на потенциален и по-силен от него враг, на който при първия удобен случай трябва да се подложи крак. В поведението му имаше нещо, което сякаш казваше: «Обиден съм, не ме закачайте».
Но въпреки външния си вид старият У.-М. наистина бе могъщ. Притежаваше контролния пакет акции в близо дузина предприятия, агенции и поземлени компании. Както и цялата фабрика «У-М».
Фринк се забърза след него, шмугна се през вратата към главния цех и веднага се потопи в до болка познатия грохот на машините. Въздухът беше изпълнен с прах, аромат на метал и неспирно движение. Старецът не беше далеч. Фринк ускори крачка.
— Хей, мистър У-ЕМ! — повика го той.
Уиндъм-Матсън тъкмо разговаряше с косматия майстор Ед Макарти. Двамата вдигнаха глави, когато Фринк се приближи към тях.
Уиндъм-Матсън нервно облиза устни и каза:
— Съжалявам, Франк. Не мога да те взема обратно. Вече наех друг на твое място. Мислех, че няма да се върнеш. След всичко, което ми каза… — малките му очички пламнаха ядно.
— Дойдох да си взема инструментите — отвърна Фринк. — Нищо повече не искам — гласът му, за негова радост, беше равен и спокоен. Дори малко суров.
— Е, щом е така — промърмори У-М. Очевидно не знаеше как точно да постъпи по въпроса за инструментите. — Мисля, че това е в твоята област, Ед — обърна се той към Макарти — Бъди така добър да помогнеш на мистър Франк. Аз имам по-важна работа — той хвърли поглед на джобния си часовник. — Слушай, Ед. По-късно ще ми представиш документацията. Трябва да вървя — старецът потупа Ед по рамото и заситни нанякъде, без да се обръща назад.
Ед Макарти и Фринк се спогледаха.
— Върна се, за да си поискаш работата обратно — констатира не след дълго Макарти.
— Да — потвърди Франк.
— Гордеех се с онова, което каза вчера.
— Аз също — рече Франк. — Но… Божичко, никъде другаде не ще ме вземат на работа — чувстваше се съкрушен, обезнадежден. — Знаеш го добре.
В миналото двамата не веднъж бяха обсъждали своите проблеми.
— Глупости дрънкаш — отряза го Макарти. — Работиш не по-зле от който и да е друг по крайбрежието. Виждал съм те за пет минути да завършваш изцяло сложен детайл, че дори и с шлифовката. И като изключим заваряването…
— Никога не съм твърдял, че мога да заварявам — прекъсна го Франк.
— Мислил ли си някога да опиташ сам в бизнеса?
— Какво да направя? — Франк го погледна изненадан.
— Ами, например да правиш бижута.
— О, за Бога!
— Ръчна изработка, собствен дизайн, На времето такива неща се търсеха много — Макарти го придърпа към дъното на цеха, където шумът не бе толкова оглушителен. — За не повече от две хилядарки можеш да си направиш собствена работилница в някой сутерен или гараж. С магазин. На времето изработвах проекти за женски обеци и украшения — той взе лист омазнена хартия и се зае да рисува по него.