Фринк надникна през рамото му. Ед тъкмо привършваше с рисунката на оригинално украсена гривна.
— Има ли пазар за такива неща? — попита Франк.
Виждал бе подобни предмети, но всичките бяха изработени в далечното минало — преди войната.
— Не вярвам някой да се заинтересува от произведения на съвременното американско изкуство — поклати глава той.
— Ако пазар няма ще създадем — отвърна Макарти и го погледна решително.
— Искаш да кажеш — да ги продавам сам?
— Можем да ги предлажим на антикварните магазини. Като онзи — как му беше името — на «Монтгомъри стрийт». С блестящата реклама.
— «Американ артистик хендкрафтс» — отвърна Франк. Никога не влизаше в модни, скъпи магазини като този. Малко американци можеха да си го позволят — тези места бяха създадени за японците. Това беше техния свят.
— Знаеш ли какво най-много обичат да продават антикварите? — попита го Макарти. — И от какво най-много печелят? Онези проклети сребърни катарами за колани, дето ги правят индианците в Ню Мексико. Отвратителни туристически боклуци, всичките еднакви. Представят ги за туземно изкуство.
Известно време Фринк мълчеше и разглеждаше Макарти.
— Знам какво още продават — рече най-накрая той. — А също и ти.
— Да — кимна Макарти.
И двамата знаеха, защото участваха и то не от вчера в този бизнес.
Официално «Корпорация У-М» се занимаваше с производството на железни перила, вити стълби, камини и различни метални орнаменти за външна украса на сгради. Всичко това серийно производство, по стандартизиран образец. Но в добавка, тук се бяха специализирали и с друг бизнес, от който всъщност идваше голямата печалба.
Като използваше опитни работници и модерен набор от инструменти, Корпорацията произвеждаше в огромни количества и доставяше на пазара фалшификати на американски предвоенни вещи от бита. Тези фалшификати се насочваха по тайни пътища към пазара на произведения на изкуството, където се продаваха редом с истинските артефакти, събирани от цялата страна. Практически невъзможно бе да се определи каква част от продаваните в момента на пазара вещи са автентични и каква — подправени в тяхната корпорация. А и никой не се опитваше да го прави. Нито търговците, нито колекционерите.
През вчерашния ден, преди да напусне, Франк все още се занимаваше с с шлифовката на великолепен модел Колт от времето на Гражданската война. Той сам бе направил калъпа и отливката и оставаше само да се шлифоват отделните части. Подобни исторически оръжия от епохата на завладяването на Дивия Запад бяха високо ценени на пазара на колекционерите. Тук, в корпорацията, Франк се смяташе за специалист в изработката им, всички негови произведения се продаваха без никакъв проблем.
Франк се спря пред опустелия тезгях и побутна все още недовършения шомпол. Само още три дни и револверът щеше да е напълно готов.
«Да — помисли си той — чудесен модел. Естествено, за истинският експерт няма да е трудно да открие, че това е фалшификат. Но японците нищо не разбират от тези неща.»
Всъщност, доколкото на него му беше известно, досега не е имало съмнения за автентичността на продаваните по Западния бряг произведения на изкуството. Може би някой ден това ще стане… и тогава сапуненият мехур ще се пръсне и пазарът ще рухне. Дори за оригиналните произведения. Такъв е Законът на Грешъм — фалшификатът рано или късно подронва стойността на оригинала. Но за момента всички си затваряха очите пред настоящата ситуация — в края на краищата, всички бяха доволни от нея. Малките фабрики, разхвърляни из градовете по Крайбрежието бяха доволни от печалбата. Посредниците и продавачите — от комисионната, която получаваха. И най-накрая — доволни бяха и колекционерите, които щастливи отнасяха вкъщи поредната придобивка, за да я покажат на своите приятели, роднини, любовници.
Така беше и след войната, когато страната бе залята с фалшиви банкноти. Уж никой не пострада, но скоро се оказа че и без това задъхващата се икономика е пред рухване. Тоест — настъпи часът на разплата. Някой ден и с този бизнес ще стане така. Но докато настъпи съдбовния час, всички продължаваха да играята по правилата на невидимата и странна игра. И да си затварят очите пред всичко, освен пред непосредствените технически проблеми.
— От кога не си опитвал да направиш нещо по твой проект? — попита Макарти.
— От години — Фринк сви рамене. — Мога да прекопирвам безпогрешно. Но…
— Знаеш ли какво? Струва ми се, че си възприел нацистката идея, че евреите не могат да творят. Че ги бива единствено в имитацията и препродажбата. Май си се примирил, а? — той хвърли унищожителен поглед на Франк.