— Може и така да е — отвърна Франк.
— Защо не опиташ? Нарисувай нещо твое — каквото ти хрумне. Или направо го изработи от метал. Все едно че си играеш.
— Не — поклати глава Франк.
— Вяра — ето какво ти липсва на тебе — рече му Макарти. — Загубил си напълно вярата в себе си. Така е нали? А това е лошо. Защото знам, че можеш да го направиш.
Той се отдалечи.
«Да, наистина е много лошо — помисли си Франк. — Но това е горчивата истина. Това е факт. Не мога да получа вяра и ентусиазъм само защото съм си ги пожелал. Защото съм решил, че ми трябват. Този Макарти, страшно го бива за цехов майстор. Умее да работи с хора, да те докосне където трябва, за да се помъчиш да дадеш най-доброто от себе си. Независимо дали искаш, или не. Той е роден водач. Трябва да призная, че съвсем за малко успя да запали и мен дори.»
Но… Макарти си бе отишъл, значи опитът му се бе увенчал с неуспех.
«Жалко, че не нося книгата на Оракула — помисли си Франк. — Бих могъл да се консултирам с него. Да почерпя от натрупаната в продължение на повече от петхиляди години мъдрост.»
И тогава си спомни, че долу в приемната на корпорацията имаше копие от «И Цзин». Франк излезе от цеха, пресече дългия коридор и забърза нататък.
Седнал на едно от кожените кресла с хромирана арматура, той написа на гърба на един плик: «Заслужава ли си, да опитам сам, както ми предложиха преди малко?»
А след това се зае да хвърля монетите.
Най-долната линия беше «седмица», а също втората и третата. Получената триграма беше Чи’йен. Началото беше обнадеждващо — Чи’йен бе творческа триграма. Следваха линии четири и осем, ин18. После линия пет, също ин линия.
«Мили Боже — помисли си той развълнуван — още една ин линия и ще получа хексаграма единадесет — Тай — „Помирение“. Много благоприятно предзнаменование. Или — ръцете му трепереха, докато хвърляше монетите — линия ян и следователно — хексаграма двадесет и шест, Да Чу, „Укротената мощ на Великото“. И в двете се криеха благоприятни предзнаменования. Вече нямаше никакво съмнение, че ще е една от тях. Той хвърли последните три монети.
Ин. „Помирение“.
Франк отвори книгата и прочете предзнаменованието.
„П О М И Р Е Н И Е.
Отива си малкото,
за да дойде Великото.
Добра поличба. Разцвет.“
Значи, трябва да сторя както ме съветва Ед Макарти. Да опитам сам. Да видим шестицата отгоре, линията на движението.»
Той прелисти страниците. Какъв беше текста? Не можеше да си спомни, но вероятно предзнаменованието също ще е добро — в тон с цялата хексаграма. «Единство на земята и небесата» — но първата и последна линии винаги оставаха извън хексаграмата, така че вероятно шестица на върха означаваше…
Очите му трескаво търсеха строфата, той я прочете на един дъх:
«Прекършиха ми гръбнака!» — възкликна ужасен Франк. После зачете коментара.
«Промяната, за която се намеква в средата на хексаграмата вече е започнала. Градската стена се свлича обратно в рова, от който е била издигната. Наближава съдбовният час…»
Без никакво съмнение, това бе едно от най-мрачните тълкувания в цялата книга, с над три хиляди параграфа. И въпреки това — като цяло хексаграмата беше с добро предзнаменование.
На кое от двете да се довери?
Как е възможно да се получат толкова противоположни съвети? Никога досега не му се бе случвало подобно нещо — в едно знамение да се смесват добрата поличба и предвестието за назряващи злини. Странно нещо е съдбата. Прилича на вълшебна кошница, в която бръкнеш ли, не знаеш какво ще извадиш — шепа мрак, или стръкче слънчева светлина. А случва се и само да драскаш с нокти по празното дъно.
Значи трябва едновременно да натисна газта и спирачката — рече си Франк — и да се помъча да гледам на реалността с двойнствен поглед. Но, по дяволите, трябва да е или едното, или другото, не може и двете едновременно. Не е възможно в един миг да те споходи добра съдба и проклета участ.
Или пък… е възможно?
Добрата поличба сигурно се отнася за намерението му да се заеме с бижутерския бизнес — в това почти нямаше съмнение. Но онази проклета строфа, в която се намекваше за нещо по-дълбоко, за някаква назряваща катастрофа, вероятно без никаква връзка с намерението му да се захване с частна практика. За някаква зла съдба, която вече го дебне…
Война! — възкликна той. — Третата Световна война! Два милиарда изпепелени, цивилизацията унищожена в миг! Падащи от небето водородни бомби.
18
ин — силата на мрака (женското, пасивното начало в природата) и ян — силата на светлината (мъжкото, положително, активно начало) са основни понятия в древнокитайската философия, обясняващи не само всички явления в природата, но и динамиката на промените, като резултат от тяхното взаимодействие — (бел.прев.)