Докато се връщаше в магазина, след срещата в Търговската мисия, той взе твърдо решение за в вбъдеще да не извършва подобни услуги. Всички сделки — само в магазина.
Представлението бе отнело близо два часа. Прекалено дълго. Заедно с пътуването и всичко останало ставаха четири часа. Вече бе късно да отваря наново магазина. Изгуби цял следобед за да продаде само една единствена вещ — часовникът „Мики Маус“. Вярно, много скъп, но…
Той отключи входната врата, разтвори я широко, влезе отзад и метна сакото си на закачалката.
Когато се върна откри, че в магазина вече го очаква клиент. Бял.
„Ха. Каква приятна изненада!“ — рече си той.
— Добър ден, сър — поздрави Чайлдан, като се поклони леко. Този ще е някоя важна клечка, щом идва тук. Строен, мургав. Добре облечен, модни дрехи. Имаше нещо напрегнато в позата му. Челото му бе покрито с пот.
— Добър ден — промърмори на свой ред мъжът. Той закрачи из магазина и се зае да оглежда антиките. После, съвсем неочаквано се приближи към бюрото, бръкна в сакото си и извади малка, облечена в блестяща кожена подвързия карта. От вътрешната страна се виждаше документ с разноцветни печати и снимка. А най-отгоре — Имперската емблема. И някакъв военен герб. По-скоро флотски. Адмирал Харуша. Робърт Чайлдан я разгледа дълбоко впечатлен.
— Адмиралският кораб, — поясни клиентът — в този момент е акостирал в залива на Сан Франциско. Самолетоносачът „Сьокаку“.
— Аха — възкликна Чайлдан.
— Адмирал Харуша посещава за пръв път Западния бряг — продължи клиентът. — Програмата му е доста претрупана, но едно от желанията му бе да посети вашия прочут магазин. Славата ви се носи чак до японските острови.
Чайлдан се поклони щастливо.
— За съжаление — продължи мъжът. — по причина на крайна заетост и неотложни ангажименти, адмиралът не ще може да осъществи планираната визита на вашият достоен за уважение магазин. Ето защо изпрати мен, като свой личен представител.
— Адмиралът е колекционер? — попита Чайлдан, чийто мозък бе заработил на пълни обороти.
— Той е голям почитател на изкуството. И познавач. Но не е колекционер. Адмиралът иска да подари на всички офицери от кораба по един ценен исторически артефакт — револвер от епичната Американска Гражданска война — човекът го погледна. — На кораба има дванадесет офицери.
„Дванадесет револвера от времето на Гражданската война, — помисли си Чайлдан — това се равнява на близо десет хиляди долара!“ — той потрепера.
— Доколкото ми е известно — продължи мъжът — именно във вашия магазин се продават антични предмети от американската история. Която, за съжаление, прекалено бързо потъва в дебрите на миналото.
Като внимателно подбираше всяка дума — не можеше да си позволи да загуби тази сделка, не можеше да си позволи дори най-малка грешка — Чайлдан отвърна:
— Да, това е така. Сред всички подобни магазини в Тихоокеанските Щати аз разполагам с най-добър подбор от оръжия от Гражданската война. Ще бъда щастлив, ако съумея да доставя удоволствие на адмирал Харуша. Желаете ли да подбера специална колекция и да я донеса на борда на „Сьокаку“? Днес следобед, например?
— Не — отвърна мъжът. — Предпочитам да я огледам тук.
Дванадесет. Чайлдан пресмяташе трескаво. Не разполагаше с дванадесет — всъщност, имаше само три. Но ако има късмет, би могъл да се снабди и с останалите девет, чрез различни канали. Това обаче ще отнеме седмица. Експресна въздушна пратка от Изтока. Спешни контакти с местни предприемачи.
— А вие самият, сър — рече Чайлдан — имате ли опит с подобни произведения?
— Донякъде — отвърна мъжът. — Разполагам с неголяма, лична колекция от различни оръжия, включително замаскиран като домино миниатюрен пистолет, образец 1840 г.
— Изключително ценен екземпляр — потвърди Чайлдан и се отправи към шкафа с револверите.
Когато се върна откри, че мъжът се е заел да попълва банков чек. Той спря за миг и каза:
— Адмиралът би желал да плати в аванс. Депозит от петнадесет хиляди тихоокеански долара.
Стаята се залюля пред очите на Чайлдан. Но той успя да запази гласа си спокоен, дори с лек оттенък на досада:
— Както желаете. Макар това да не е необходимо. Една формалност в бизнеса.
Чайлдан положи на бюрото облечена в кожа кутия и каза:
— Пред вас е една изключително рядка вещ — „Колт“, 44 калибър, от 1860 г — той вдигна капака на кутията. — Черен барут, кръгли куршуми. Този револвер е бил на въоръжение в армията на САЩ. Момчета в сини униформи са носили такива в не една битка, включително и в прословутото сражение със „Седящия бик“…