— Не — каза Чайлдан. — Това са само слухове. Уверявам ви, сър — гласът му ставаше все по-нервен. — Позволете да зная по-добре от вас. Защо мислехте, че ви изпратих този обект? С моят дългогодишен опит, не беше проблем да открия, че това е фалшификат. Особено, когато става дума за предмет с подобна стойност. Исках да се пошегувам, да ви проверя колко струвате — той млъкна, задъхан. — Благодаря ви, че потвърдихте моето заключение. Изпратете, моля, вашата сметка. Дочуване — Чайлдан побърза да затвори.
После, без да губи нито миг отвори регистрите. Как бе дошъл този револвер при него? От кого?
Дошъл бе, както не след дълго откри, от един от най-големите доставчици в Сан Франциско. „Рей Калвин асошиейтс“ на „Ван Нес стрийт“. Чайлдан веднага им позвъни.
— Искам да говоря с мистър Калвин — каза той с малко по-спокоен глас.
— Да — произнесе след миг нечий нетърпелив баритон.
— Обажда се Боб Чайлдан. От „ААХ“, на „Монтгомъри“. Рей, имам един деликатен проблем. Искам да се срещна лично с теб, по някое време днес. В твоя офис, или където пожелаеш. Повярвай, важно е. За твое добро е да не настояваш от сега да ти кажа — той изведнъж осъзна, че го е ударил на молба.
— Окей — отвърна Рей Калвин.
— Не казвай на никого. Въпросът е строго поверителен.
— Четири часа?
— Четири да бъде — съгласи се Чайлдан. — В твоя офис. Приятен ден — той тресна слушалката толкова ядно, че телефонът падна от бюрото. Чайлдан се наведе, вдигна го и го постави на мястото му.
Имаше половин час, преди да тръгне; половин час на нетърпеливо, тревожно очакване. Какво да прави? Хрумна му една идея. Той вдигна отново телефона и позвъни в местната редакция на токийския вестник „Хералд“.
— Сър, — рече Чайлдан. — бихте ли ме осведомили дали наистина в залива е пристигнал самолетоносача „Сьокаку“ и колко се очаква да престои? Много ще съм ви благодарен за информацията.
Последва агонизираща пауза. Най-сетне в слушалката се разнесе гласът на момичето от отдела за информация.
— Според специалистите от нашата информационна служба, сър — рече тя като едва сдържаше смеха си — самолетоносачът „Сьокаку“ се намира на дъното на Филипинско море. Бил е потопен от американска подводница през 1945 г. Някакви други въпроси към нас, сър? — без съмнение отсреща се забавляваха чудесно с налудничавия му въпрос.
Той затвори. Самолетоносачът „Сьокаку“ не съществува от седемнадесет години. Вероятно и адмирал Харуша. Човекът се оказа измамник. И въпреки всичко…
Мъжът беше прав. „Колтът“ наистина беше фалшификат.
Тук нещо не се връзваше.
Може би този човек е спекулант и се опитва да внесе смут в търговията с оръжия и стари предмети. Без съмнение е експерт. Пръв е забелязал измамата. Професионалист на професионалистите.
Само професионалист би могъл да разкрие истината. Някой, който е в бизнеса. А не обикновен колекционер.
Чайлдан почувства леко облекчение. Значи кръгът от посветени се стеснява. Може би той е единственият. Може би все пак е в безопасност.
Да остави нещата така?
Чайлдан се замисли. Не. Трябва да продължи разследването. Но първо — да си възвърне вложените пари от Рей Калвин. И да поиска експертна оценка на всички артефакти в магазина.
Но… ако се окаже, че по-голямата част от тях са фалшификати?
Труден въпрос.
Това е единствения начин, реши той. Чувстваше се отчаян. Време бе да тръгва за срещата с Рей Калвин. Трябва да го притисне. Да настоява случая да се разследва до разкриване на първоизточника. Може би Рей също е невинен. Може би не. При всички случаи ще му каже: Никакви фалшификати повече, иначе ще престана да купувам от тебе.
„Загубата ще е изцяло за негова сметка — помисли си Чайлдан. — Не за моя. Ако не се съгласи ще разкажа на всички предприемачи, ще му срина репутацията. Защо само аз да се разорявам? Да му мислят виновните, ще прехвърля към тях горещия картоф.
Но в началото трябва да пазя тайна. Въпросът ще си остане между нас.“
5
Уиндъм-Матсън остана озадачен от разговора по телефона с Рей Калвин. Почти нищо не разбра от него, донякъде поради объркания и неясен начин, по който говореше Калвин, а от друга страна, поради факта, че тъкмо в този момент имаше посетителка в своя апартамент в хотел „Муромаши“.
— Виж какво, приятелю — каза му Калвин — връщаме ви обратно последната пратка. Исках да ви върнем и предишните доставки, но се оказа че вече сте ги платили.
Съвсем естествено Уиндъм-Матсън поиска да научи защо.
— Защото са долнопробни фалшификати — отвърна Калвин.
— Но вие го знаехте — Уиндъм-Матсън беше слисан. — Искам да кажа, Рей, че винаги сте били в течение на нещата — той се огледа, момичето го нямаше, вероятно бе влязла в банята.