— Кой? Този Абътсон?
— Това е негова теория. Ако Джо Зангара не бе успял в пъкленото си дело, Рузвелт щеше да измъкне Америка от депресията и да я въоръжи така че… — тя млъкна. Стигнали бяха до асансьора и наоколо чакаха други хора.
По-късно, докато се носеха в блестящия „Мерцедес-Бенц“ на Уиндъм-Матсън, тя му разказа накратко книгата.
— Идеята на Абендсън, която умело е успял да защити под формата на роман, е че Рузвелт е щял да стане много силен президент, почти като Линкълн. Още по време на първия си мандат той осъществява редица проекти за оздравяване на разклатената от депресията американска икономика. Не го убиват в Маями, както е станало в действителност и през 1936 е преизбран отново. Така че в началото на 1940 е президент и продължава като такъв по време на войната. Разбираш ли? Той все още е президент, когато Германия напада Англия, Франция и Полша. Вижда накъде отиват нещата. И прави всичко възможно Америка да бъде силна. Гарнър наистина беше един ужасен президент. Онова което стана до голяма степен е по негова вина. Трябваше вместо него през 1940 да изберат демократа Брикер…
— Така твърди твоят Абелсон — прекъсна я Уиндъм-Матсън. Той я погледна подигравателно.
„Божичко, — помисли си — прочитат една книга и изкукват завинаги.“
— Да. Но в романа на мястото на Рузвелт през 1940 застава Рексфорд Тъгуел — светлините на насрещните коли блестяха по възбуденото й лице, тя жестикулираше развълнувано. — Той продължава още по-активно да развива антифашистката политиката на Рузвелт. И така Германия се страхува да окаже помощ на Япония през 1941. Немците не изпълняват двустранната спогодба за взаимопомощ. Ясно ли ти е? — тя се завъртя на седалката и го сграбчи развълнувано за рамото. — А след това Германия и Япония губят войната!
Уиндъм-Матсън се разсмя.
Рита го погледна, търсейки нещо в лицето му — не знаеше точно какво, пък и без това трябваше да внимава какво става на пътя — и след това добави: — Не е смешно. Наистина можеше да стане така. И тогава Съединените щати щяха да премажат Япония…
— Как? — прекъсна я той.
— Всичко е описано там — тя помълча и продължи. — В романизирана форма. А и няма как иначе — ако не е интересно хората просто няма да го прочетат. Има и човешки проблеми — например двама млади хора; момчето постъпва в Американската армия. А момичето… Този президент Тъгуел е наистина много умен. Той разбира какво възнамеряват да сторят японците… — тя побърза да го успокои: — Няма нищо лошо в това че говорим за тази книга. Японците позволиха да се продава по крайбрежието. Някъде четох, че много от тях си я купуват. Популярна е дори на японските острови. Доста се говори за нея…
— Добре де — прекъсна я Уиндъм-Матсън. — Какво се казва там за Пърл Харбър?
— Президентът Тъгуел е бил достатъчно предвидлив да изведе всички кораби навътре в морето. И така американския флот се спасява от унищожение.
— Разбирам.
— В Пърл Харбър просто нищо не се случва. Атака разбира се има, но потопяват само няколко лодки.
— И скакалци земята какво?
— „И скакалци земята покриха“. Това е цитат от Библията.
— А Япония губи войната само защото го няма разгрома при Пърл Харбър? Виж какво. Япония щеше да спечели така или иначе. Дори и без твоя Пърл Харбър.
— Американският флот — в тази книга — им попречва да завземат Филипините и Австралия.
— Така или иначе щяха да ги вземат — техният флот винаги е превъзхождал нашия. Познавам доста добре японците и от край време съм смятал, че са предопределени да се разпореждат в Тихия океан. Звездата на САЩ залезе още след Първата световна война. Всички страни участници в Съюзническия блок бяха разорени, морално и материално.
Но момичето продължи с някаква сляпа упоритост:
— Ако германците не бяха завзели Малта, Чърчил щеше да запази силите си и да доведе Британия до победа.
— Как? Къде?
— В Северна Африка — Чърчил можеше да разбие армията на Ромел.
Уиндъм-Матсън презрително изпръхтя.
— Веднъж разбили армията на Ромел, англичаните биха могли да прехвърлят войските си през Турция за да се присъединят към остатъците от руската армия — в книгата, англичаните и руснаците успяват да спрат немското настъпление край някакъв град на Волга. Никога не бяха чувала за този град, но той наистина съществува — намерих го на картата.
— Как се казва?
— Сталинград. Именно там англичаните извършват поврат във войната. В книгата Ромел не успява да се свърже с армията на фон Паулус, която идва от Русия. Германцине губят позициите си в Близкия изток, където е така необходимия им нефт, не успяват да завладеят Индия, нито пък — както стана в действителност — да прокарат коридор през Азия до японците. А след това…