— Прието, прието! — викнаха всички единодушно.
Председателят дърна звънеца. Влезе разсилният.
— Отведете го за изследване — посочи той великолепния екземпляр.
Заседанието се отложи по случай ваканцията. След два месеца комисията, обновена от лятната почивка, се събра пак.
— Да се пристъпи към анализа на лицето, за което всички се грижим — бяха първите думи на председателя и заповяда на разсилния да го доведе.
— Ами че той умря — каза разсилният.
— Как така умря? — попита председателят.
— Така, бяхме забравили да го храним.
Заседанието се вдигна за следующия път.