След като бе ги видяла да се целуват по време на снежната буря, Жак предупреди Севрин да се пази от нея. Сега знаеше, че Флор го обича страстно и диво още от дете, усещаше, че ревнува с цялата си момчешка сила, че пламти от необуздана, смъртоносна злоба. Освен това сигурно й бяха известни твърде много неща, защото си спомняше намека й за връзките на председателя с някаква госпожица, за която никой не се сещал и която той омъжил, за да я нареди. След като знаеше това, тя сигурно бе отгатнала кой е извършил престъплението; имаше опасност да се разприказва, дори да напише изложение до съда, за да си отмъсти. Но дните и седмиците минаваха и нищо не се случваше, той всеки път я виждаше застанала неподвижно на своя пост край пътя, с флагчето в ръка. Още отдалеч, щом тя зърнеше локомотива, Жак усещаше пламтящите й очи. Флор го виждаше през пушека, обгръщаше го цял, придружаваше го сред вихрения бяг на влака под оглушителното тракане на колелата. И в същото време изследваше, пронизваше, претърсваше всички вагони — от първия до последния. Винаги откриваше другата, съперницата, сега знаеше, че тя е там всеки петък. Севрин се мъчеше да не подава глава, но някаква властна необходимост я подтикваше да надзърне незабелязано; Флор начаса я мярваше и погледите им се кръстосваха като шпаги. Влакът летеше, гълташе пътя и едната от тях оставаше на земята, безсилна да го настигне, беснееше срещу щастието, което той отнасяше. Флор сякаш бе пораснала, всеки път му се виждаше по-висока; Жак беше започнал да се тревожи, че не прави нищо, питаше се какви ли планове крои тази висока мрачна девойка, от чиято поява не можеше да избяга.
Притесняваше ги също и един от железничарите — главният кондуктор Анри Доверн. Тъкмо той ръководеше влака в петък и проявяваше досадна любезност към младата жена. Открил връзката й с машиниста, главният кондуктор си казваше, че може би и той ще се вреди. Когато имаше сутрешно дежурство при потеглянето на влака от Хавър, Рубо се хилеше — толкова прозрачни бяха ухажванията на Анри; той запазваше цяло купе за Севрин, настаняваше я, проверяваше лично грейката. Един ден съпругът, който спокойно разговаряше с Жак, дори му смигна да погледне колко се престарава главният кондуктор, сякаш искаше да го запита как търпи подобно положение. Впрочем, когато се караха, той открито обвиняваше жена си, че спи с двамата. Тя си бе въобразила за миг, че и Жак го е повярвал и това е причината за лошото му настроение. Веднъж избухна в ридания и започна да го уверява, че е невинна, закле го да я убие, ако му е изневерила. Жак, силно пребледнял, се пошегува, целувайки я, като й отговори, че е напълно убеден в честността й и не възнамерява да убива никого.
През първите вечери на март времето беше отвратително, трябваше за дълго да прекратят срещите си; пътуванията до Париж, няколкото часа свобода, достигната тъй далеч, не бяха достатъчни на Севрин. Тя все по-силно искаше Жак да бъде неин, само неин, да живеят заедно и през деня, и през нощта, без никога да се разделят. Ненавистта към мъжа й ставаше все по-голяма, дори само присъствието му я дразнеше болезнено, непоносимо. Толкова кротка и ласкаво отстъпчива по природа, сега пламваше начаса, щом се отнасяше до него, побесняваше при най-дребното му възражение. Тогава черните й коси сякаш спускаха мрачна сянка над прозрачносините очи. Тя изпадаше в изстъпление, обвиняваше го, че е разбил живота й, че заради него семейството им се е превърнало в нетърпимо бреме. Та нали той бе извършил всичко? Нали по негова вина домът им бе рухнал и тя имаше любовник? Мудността и спокойствието му, безразличните погледи, с които посрещаше гневните й изблици, превитите рамене, големият корем, всичко, което бе го превърнало в мрачна купчина тлъстини, й се струваше признак на някакво своего рода щастие и това просто я вбесяваше, защото самата тя страдаше. Копнееше вече само да скъса, да се махне, да започне отново живота си другаде. Ах, да започне отново! Да заличи миналото, да започне живота си отначало, преди да се бяха случили всичките тези гадости, да стане такава, каквато беше на петнадесет години, да обича, да бъде обичана, да заживее, както мечтаеше тогава! Цяла седмица крои един план за бягство; представяше си как ще заминат с Жак, как ще се скрият в Белгия, как ще се настанят там като трудолюбиво младо семейство. Но дори не му спомена за това, защото веднага изплуваха всички пречки — несигурното положение, постоянният страх и особено неприятната перспектива да остави на мъжа си цялото си имущество, парите, къщата в Кроа дьо Мофра. Мъжът й и тя си бяха завещали приживе един на друг всичко, което притежаваха, така че беше със завързани ръце; като негова законна съпруга, се бе поставила юридически във властта му. Би предпочела да умре тук, отколкото да замине и да му остави дори петаче.