— Да, разбира се.
Тя замълча, леко задъхана, защото той продължаваше да обсипва шията й с целувки.
— Трябва да измислим как да прикрием следата, нали?… Сетих се нещо! Ако например има рана на шията; можем да го отнесем двамата на железопътната линия. Нали разбираш? Тъй ще го нагласим на релсите, че първият влак да му отреже главата. Нека оглеждат след това!… Всичко ще е премазано, ни дупка, ни дявол!… Одобряваш ли? Кажи!
— Да, става. Хубаво го измисли.
Двамата се оживиха. Тя дори се развесели, гордеейки се с изобретателността си. Потрепери при една страстна целувка на Жак.
— Пусни ме, чакай малко… Все още не е доизпипано, мили. Ако останеш тук с мен, самоубийството ще изглежда подозрително. Трябва да заминеш. Разбираш ли? Утре ще заминеш, но така, че всички да те видят: Кабюш, Мизар… за да се знае. Ще вземеш влака в Барантен, ще слезеш в Руан под някакъв предлог; щом се стъмни, ще се върнеш, ще ти отворя задната врата. Дотук са четири левги, ще ги изминеш за три часа… Този път няма грешка. Стига да искаш, готово е.
— Да, искам, готово е.
Сега Жак лежеше неподвижно и размишляваше, без да я целува. Останаха така в обятията си, мълчаливи; не помръдваха, сякаш угнетени от бъдещото деяние, което вече им се струваше безвъзвратно решено. После бавно дойдоха на себе си и пак се пожелаха. Прегърнаха се задъхани; тя обаче изведнъж отпусна ръце.
— А под какъв предлог да го извикам тук? Ако вземе влака в осем вечерта, след дежурство, няма как да дойде преди десет; това ни оправя… Чакай! Сетих се! Нали Мизар каза, че има купувач за къщата; ще дойде да я гледа вдругиден! Чудесно, щом стана, ще телеграфирам на мъжа ми, че присъствието му тук е абсолютно наложително. Ще пристигне утре вечер. Ти ще заминеш следобед и ще се върнеш преди него. Ще бъде тъмно, няма луна, нищо не ще ни попречи… Всичко се нарежда отлично.
— Да, отлично.
Този път се обладаха страстно, несдържано. Когато най-сетне заспаха в прегръдките си сред тишината, още не бе се развиделило; зората едва докосваше мрака, метнал над тях черно покривало. Той спа до десет часа като пребит, без да сънува; когато отвори очи, беше сам, тя се обличаше в стаята си оттатък площадката. Ярки слънчеви лъчи нахлуваха през прозореца, грабваха като огън червените завеси на леглото, червените тапети и цялата червена стая запламтя; къщата се разтърси от преминаващия с грохот влак. Сигурно влакът бе го събудил. Заслепен, погледна към слънцето, към червената жарава, сред която стоеше; и си припомни — всичко бе решено, следващата нощ, когато слънцето залезе, той ще убие!
Денят премина, както Севрин и Жак бяха предвидили. След закуска тя помоли Мизар да занесе в Доенвил телеграмата до мъжа й; към три часа Жак започна да се приготвя за път в присъствието на Кабюш. Понеже трябваше да вземе в четири и четиринадесет влака за Барантен, каменарят го изпрати — нямаше работа, освен това все се навърташе край него; струваше му се, че край любовника намира частица от обожаваната жена. Жак пристигна в пет без двадесет в Руан, отседна близо до гарата в кръчмата на една своя землячка. Каза, че искал да се види на другия ден с някои приятели, преди да поеме службата си в Париж. Бил много уморен, надценил силите си, затова още в шест отиде да спи; стаята му беше на първия етаж с прозорец към малка безлюдна улица. Десет минути по-късно вече бе на път към Кроа дьо Мофра; излезе през прозореца, без да го видят, като притвори капака така, че да се промъкне пак незабелязано в стаята.
В девет и четвърт Жак се озова отново пред уединената тайнствена къща, разположена напреки на железопътната линия. Нощта бе много тъмна, никаква светлинка не докосваше херметично затворения дом. Сърцето му се сви болезнено, изпита непоносима мъка, предчувствие за очакващата го вътре неизбежна беда. Хвърли три камъчета по прозоречните капаци на червената стая, както се бяха уговорили със Севрин; после мина зад къщата; вратата тихо се отвори. Той влезе, затвори я и последва опипом леките стъпки по стълбището. Горе в един ъгъл на масата светеше голяма лампа; зърна разтуреното легло, захвърлените на един стол дрехи на Севрин, нея самата по нощница, боса, с прибрана за нощта коса, така че цялата й шия бе открита, и застана изумен.
— Ама ти легна ли си вече?
— Разбира се, много по-убедително е… Хрумна ми нещо! Като дойде и сляза да му отворя съблечена, изобщо няма да се усъмни. Ще му кажа, че имам мигрена. Мизар вече знае, че не ми е добре. Изобщо не съм излизала от стаята — така ще обясня, когато утре сутрин го намерят на релсите.