Выбрать главу

Тя не довърши мисълта си и възкликна:

— Чухте ли, че другата седмица в Руан щяло да се гледа делото Рубо?

Досега Жак и Пекьо я слушаха, без да продумат. На Пекьо му се струваше, че прекалено много бъбри, с него не бе тъй разговорлива; не я изпускаше от очи и малко по малко пламна от ревност, като виждаше как се е оживила пред началника му.

— Да — отговори напълно спокойно машинистът, — получих призовка.

Филомен се приближи до него, само и само да го докосне с лакът.

— И аз съм свидетелка… Ах, господин Жак, когато ме разпитваха за вас, нали разбирате, искаха да узнаят каква е истината за връзките ви с горката дама… тъй де, като ме разпитваха, казах на съдията: „Ама, господине, той я обожаваше, никога не би й причинил зло“ Нали така? Виждала съм ви заедно, казах го с ръка на сърцето!

— Изобщо не съм се безпокоил — каза равнодушно Жак, — можех час по час да обясня какво съм правил по това време… Компанията щеше да ме уволни, ако срещу мен имаше и най-малкото подозрение.

Пак замълчаха и тримата, като бавно си пийваха.

— Колко страшно! — поде Филомен. — Тоя див звяр Кабюш, дето го задържали цял изплескан с кръвта на горката дама! Има такива откачени мъже! Убиват като нищо жената поради желанието си… А какво ще спечелят, нали нея вече я няма!… Цял живот ще помня как господин Кош дойде на гарата да задържи господин Рубо! И аз бях там. Господин Рубо си пое най-спокойно работата още на другия ден след погребението на жена си, а той го задържа цяла седмица по-късно. Господин Кош го тупна по рамото и му каза, че има заповед да го закара в затвора. Представяте ли си! Те, дето не се разделят и играят заедно по цели нощи! Ама като си полицейски инспектор, тъй е! Можеш да откараш и баща си, и майка си на гилотината. Господин Кош пет пари не дава за нищо! Праска картите в Търговското кафене и мисли за приятеля си колкото за ланския сняг!

Стиснал зъби, Пекьо удари с юмрук по масата.

— Майка му стара! Ако аз бях на мястото на оня рогоносец Рубо!… Вие спяхте с жена му, друг я уби, пък него водят на съд… Направо да се спукаш от яд!

— Стига бе, глупчо! — викна Филомен. — Обвиняват го, че накарал друг да го отърве от жена му за пари, или нещо такова, не разбрах точно! Май намерили часовника на председателя Гранморен, нали си спомняте оня господин, дето го убиха във влака преди година и половина! Така свързали едната мръсотия с другата и цялата история излязла от черна по-черна. Не мога точно да го разкажа, ама във вестника е написано в две колонки.

Жак я слушаше разсеяно. Накрая каза:

— За какво да си блъскаме главата, щом не ни засяга!… Ако съдиите не знаят какво да сторят, няма ние да го решим.

И добави, загледан замислено нанякъде, пребледнял:

— Жалко само за горката жена… Ах, горката, горката жена!

— Аз също имам жена — рязко се намеси Пекьо — и само някой да я пипне, ще ги удуша и двамата. После нека ми отрежат, ако щат, главата. Все ми е тая!

Пак замлъкнаха. Филомен напълни втори път чашките и сви престорено рамене, хилейки се. Но се стресна не на шега и погледна крадешком Пекьо. Той много се бе запуснал, ходеше мръсен и дрипав, откакто старата Виктоар си навехна крака, напусна службата си в дамските тоалетни и постъпи в болница. Нямаше я снизходителната, майчински грижовна съпруга, която му пъхаше в джобовете лъскави монети и го кърпеше, за да не я упреква хавърската любовница, че не се грижи за него. И очарована от нежния чистичък Жак, Филомен се намуси от отвращение.

— Парижката си жена ли ще удушиш? — подразни го тя. — Няма опасност някой да ти я отмъкне!

— Нея или някоя друга! — избоботи Пекьо.

Но тя се чукна с него и продължи шеговито:

— За твое здраве! И ми донеси бельото си да го опера и да те окърпя, че наистина не ни правиш голяма чест нито на нея, нито на мене… За ваше здраве, господин Жак.

Жак потрепери като разбуден от сън. Не страдаше от угризения и му бе олекнало, защото се чувствуваше добре физически след убийството; само понякога споменът за Севрин натъжаваше до сълзи милостивия човек, живеещ в него редом със звяра. И той се чукна и каза припряно, за да скрие вълнението си:

— Чухте ли, скоро ще има война.

— Невъзможно! — възкликна Филомен. — С кого ще се бием?

— Ами с прусаците… Заради някакъв техен принц, който искал да стане крал на Испания. Вчера в Камарата само по тоя въпрос приказвали4.

Филомен се разстрои:

— Само това ни липсваше. Прекаляват го! Като че ли не ни стигат изборите, плебисцитът, бунтовете им в Париж!5… Ако се бием, дали ще откарат всички мъже?

вернуться

4

Вчера в Камарата само по тоя въпрос приказвали… — През юли 1870 г. пруският принц Леополд от династията Хохенцолерн подал кандидатурата си за трона на Испания. Неоснователните му претенции предизвикали вълна от разгорещени коментари във френската преса. — Бел.Г.Г

вернуться

5

Като че ли не ни стигат изборите, плебисцитът, бунтовете им в Париж… — През май 1870 г. се провежда плебисцит по повод вътрешната политика на Втората империя. Повечето гласоподаватели се обявяват срещу политическата стратегия на Наполеон III. — Бел.Г.Г