На другия ден показанията на някои важни свидетели предизвикаха силно оживление. Госпожа Бонон пожъна голям успех сред публиката с достойнството и тактичността си. Изслушаха с интерес служителите на Компанията: господин Вандорп, господин Бесиер, господин Дабади и особено господин Кош, който дълго и обстоятелствено разказа за познанството си с Рубо и колко често играели на карти с него в Търговското кафене; Анри Доверн повтори неблагоприятните си показания — как, макар да бил в полусънно трескаво състояние, чул почти сигурно двамата подсъдими тихо да се наговарят; за Севрин отговори много сдържано, давайки да се разбере, че е бил влюбен в нея, но като порядъчен човек се е оттеглил, знаейки, че тя принадлежи на друг. Когато най-сетне въведоха и споменатия „друг“, Жак Лантие, тълпата забръмча като кошер, някои станаха да го видят по-добре, дори съдебните заседатели се приготвиха да слушат внимателно. Много спокоен, Жак се опря с две ръце на преградката за свидетелите с обичайния си жест на машинист, управляващ влака. Призоваването в съда, което би трябвало да го развълнува дълбоко, не му пречеше да разсъждава ясно, сякаш цялата тази история не го засягаше. Яви се като напълно чужд, невинен човек; след убийството тръпката бе изчезнала, той изобщо не мислеше за всичките тези неща, дори не си спомняше подробностите; беше в отлично здраве и в пълно душевно равновесие; дори, застанал зад преградката за свидетелите, не изпитваше никакви угризения, тъй като не съзнаваше вината си. Първо погледна Рубо и Кабюш със светлите си очи. Знаеше, че Рубо е виновен, кимна му леко — дискретен поздрав, — без изобщо да се замисля, че днес е призован тук като любовник на жена му. После се усмихна на невинния Кабюш, на чието място на подсъдимата скамейка би трябвало да седи той; добряк беше този Кабюш въпреки разбойническия си вид, нали го беше виждал как яко работи и бе му стискал ръка! Даде показанията си непринудено, отговаряше кратко и ясно на председателя, който, след като подробно го разпита за отношенията му с жертвата, го накара да разкаже как е заминал от Кроа дьо Мофра няколко часа преди убийството, как е отишъл да вземе влака в Барантен, как е спал в Руан. Кабюш и Рубо го слушаха и с държането си явно потвърждаваха отговорите му; в този миг между тримата мъже сякаш се прокрадна някаква неизразима тъга. В залата се възцари мъртва тишина, някакво особено вълнение обзе съдебните заседатели, гърлата им се свиха: истината премина в залата безмълвна, като полъх. На въпроса на председателя какво мисли за непознатия, който избягал в мрака според думите на каменаря, Жак само поклати глава, сякаш не желаеше да утежнява положението на подсъдимия. И тогава се случи нещо, което силно развълнува залата. Очите на Жак се навлажниха и по бузите му потекоха сълзи. Пред него се яви образът на нещастната убита Севрин, както се бе запечатал в паметта му: тя го гледаше с неимоверно разширените си сини очи, а черните й коси бяха настръхнали като зловещ шлем на ужаса. Той още я обожаваше и обзет от непреодолима жалост, плачеше с едри сълзи, без да съзнава престъплението си, забравил къде се намира, незабелязващ втренчените в него погледи на тълпата. Някои от дамите така се трогнаха, че заридаха. Скръбта на любовника беше толкова потресаваща в сравнение с хладното равнодушие на съпруга! Председателят се осведоми дали защитата има въпроси към свидетеля, адвокатите отговориха отрицателно, а подсъдимите се загледаха тъпо в Жак, който отиде да седне на мястото си, обкръжен от всеобщото съчувствие.
На третото заседание изслушаха обвинителната реч на прокурора и защитните речи на адвокатите. В началото председателят изложи накратко същността на делото и независимо от очевидно пълното си безпристрастие подчерта тежестта на обвинението. След него прокурорът като че ли не прояви всичките си способности: обикновено речите му бяха по-убедителни и той не се увличаше по безсмисленото красноречие. Сметнаха, че това се дължи на нетърпимата жега. Напротив, защитникът на Кабюш, парижкият адвокат, достави голямо удоволствие с речта си на публиката, макар да не бе в състояние да разбие доводите на обвинението. Защитникът на Рубо, уважаван член от руанската адвокатура, също се постара да представи нещата в най-благоприятна светлина. Прокурорът бе толкова изтощен, че изобщо не възрази на защитниците. Когато съдът се оттегли на съвещание, беше едва шест часът, ярката дневна светлина продължаваше да нахлува през десетте прозореца, а последните слънчеви лъчи пламтяха по гербовете на нормандските градове, които украсяваха корнизите. Тълпата зашумя под старинния позлатен таван, правостоящите започнаха да се блъскат нетърпеливо зад желязната решетка, отделяща ги от скамейките в залата. Но щом съдебните заседатели и съдиите се появиха, се възцари благоговейно мълчание. Присъдата бе издадена при смекчаващи вината обстоятелства; осъдиха Кабюш и Рубо на доживотен каторжен труд. Това беше голяма изненада, публиката шумно напусна залата, чуха се дори подсвирквания като в театър.