Когато задъханата Севрин с разтуптяно сърце се озова в мрачния кабинет на улица Роше срещу господин Ками-Ламот, той я погледа мълчаливо известно време, заинтересуван от невероятните й усилия да запази външно спокойствие. Тази нежна, синеока убийца наистина му допадаше.
— Е, госпожо…
Спря, за да се наслади още няколко секунди на страха й. Но погледът й бе тъй проникновен, тя така се беше устремила към него в желанието си да узнае, че се смили.
— Е, госпожо, аз се срещнах с началника на отдел експлоатация и издействувах да не уволняват съпруга ви… Въпросът е уреден.
Тогава тя просто не издържа напора на залялата я радостна вълна. Очите й се изпълниха със сълзи, не можеше да каже нищо, само се усмихваше.
Той повтори натъртено думите си, за да подчертае скрития им смисъл:
— Въпросът е уреден… Можете спокойно да се завърнете в Хавър.
Тя ясно разбираше: искаше да каже, че няма да ги арестуват, че са помилвани. Не само мъжът й щеше да запази службата си, ужасното събитие щеше да бъде забравено, заличено. Също като красиво домашно животинче, което се гали от благодарност, тя се наведе към ръцете му, целуна ги и ги притисна до бузите си. Този път той не ги отдръпна, защото сам бе разчувствуван от нежната й чаровна признателност. Опита се да си възвърне строгостта:
— Но помнете това и се дръжте както трябва.
— О, господине!
Искаше и жената, и мъжът да разберат, че са в ръцете му. Намекна за писмото.
— Помнете, че делото се пази и при най-дребно провинение може да бъде преразгледано… А най-вече предупредете мъжа си да престане да се занимава с политика. В това отношение ще бъдем безмилостни. Известно ми е, че веднъж се е изложил, споменаха ми за някакво неприятно спречкване с околийския началник; а минава и за републиканец, направо отвратително… Нали се разбрахме? Да внимава, иначе просто ще се отървем от него.
Тя стоеше права, бързаше да излезе, за да се отдаде навън на задушаващата я радост.
— Господине, ще ви се подчиняваме, ще правим, каквото кажете. Само заповядайте, няма значение кога и къде: аз ви принадлежа.
По устните му пак бе заиграла морна усмивка, зад която прозираше сдържаното пренебрежение на човек, който отдавна се е наситил на земната суета.
— О, няма да злоупотребя, госпожо! Аз вече с нищо не злоупотребявам.
И сам й отвори вратата на кабинета си. На площадката тя се обърна два пъти със светнало лице, за да му изрази благодарността си.
Севрин направо затича по улица Роше. Забеляза, че без каквато и да било причина се движи нагоре по улицата; сви обратно, прекоси платното с риск да я блъснат. Изпитваше нужда да се движи, да ръкомаха, да крещи. Вече започваше да си дава сметка защо ги помилват и неволно си каза:
„Дявол да ги вземе! Страх ги е, няма опасност да се ровят в тия неща, само дето се косих така като глупачка. Съвсем ясно е… Ах, че късмет! Спасена, този път наистина спасена!… Но все пак трябва да стресна мъжа си, нека се посвие… Спасена, спасена, ама че късмет!“
Като излезе на улица Сен Лазар, видя, че часовникът на един бижутериен магазин показва шест без двадесет.
„Ще взема поне да се навечерям хубавичко, имам време.“
Избра най-скъпия ресторант при гарата; седна сама пред чистата бяла маса до прозрачното стъкло, което я отделяше от оживеното улично движение, поръча си изискана вечеря — стриди, пушен калкан, печено пилешко крилце. Можеше да си го позволи след отвратителния обед. Натъпка се хубаво, белият хляб й се стори вълшебен, излапа още един деликатес — плодови сладки с крем. После изпи едно кафе и се разбърза, тъй като й оставаха само няколко минути, за да хване експреса.
След като се раздели със Севрин, Жак се върна вкъщи да се преоблече с работните си дрехи и веднага се отправи към депото, макар обикновено да отиваше там половин час преди потеглянето. Беше свикнал да се доверява за проверките на Пекьо, въпреки че огнярят се явяваше в две трети от случаите пиян. Днес обаче обзелото го нежно чувство бе събудило у него неосъзнат стремеж да бъде безпогрешен, искаше сам да се убеди в изправността на всяка част; да не говорим, че сутринта, след като бяха тръгнали от Хавър, му се бе сторило, че машината изразходва по-голямо количество топлина от обикновено.