Смрачаваше се и Жак стана още по-внимателен. Рядко Лизон му се бе подчинявала по-безпрекословно; той я владееше, беше се превърнал в неин ездач, в неоспорим господар; и все пак продължаваше да се държи строго, като с опитомено животно, на което човек не може да има пълно доверие. Струваше му се, че вижда нейде зад гърба си, в устремения с пълна скорост влак, едно нежно, доверчиво усмихнато лице, което се оставяше в ръцете му. Леки тръпки го побиха, стисна по-грубо ръчага, взря се упорито в сгъстяващия се мрак, търсейки с поглед червени светлини. Отдъхна си малко след разклоненията за Аниер и за Коломб. До Мант нещата вървяха добре, линията беше като коридор, по който влакът се движеше спокойно. След Мант се наложи да понасили малко Лизон, за да изкачат един доста стръмен наклон, който продължаваше около половин левга. След това, без да забавят ход, се спуснаха по два и половина километровия тунел при Ролбоаз и изскочиха от него след три минути. Оставаше им само тунелът при Рул, близо до Гайон, и щяха да стигнат на гарата в Сотвил, противната гара, крайно опасна поради преплетените линии, непрекъснатото движение и постоянните задръствания. Всичките сили, цялото му същество сякаш бяха вложени в бдителния поглед, в опитната ръка; свирещата и димяща Лизон прекоси Сотвил с пълна пара, спря чак в Руан, откъдето потегли поуспокоена, за да изкачи с умерен ход стръмнината до Малоне.
Ярката луна бе изгряла и бялата й светлина позволяваше на Жак да различава и най-дребните храсти, дори крайпътните камъни, които се нижеха отстрани с огромна бързина. Като излязоха от тунела при Малоне, се взря вдясно, обезпокоен от сянката на едно голямо дърво, пресичаща линията, и позна оня пущинак, ония храсталаци, отдето бе видял убийството. Безлюдната, дива местност прелиташе наоколо с безкрайните си възвишения, с тъмните петна на горичките — унила и безнадеждна. Сетне под застиналата луна при Кроа дьо Мофра отведнъж изникна изоставената, жалка, разположена напреки къща, ужасяващо самотна с вечно спуснатите капаци на прозорците. И неизвестно защо, сърцето на Жак се сви отново, дори по-силно отпреди — сякаш наблизо се таеше нещо, което можеше да му донесе нещастие.
Ала пред очите му веднага се появи друго видение. До бариерата на прелеза край Мизаровата къща стоеше Флор. Вече всеки път, когато минаваше оттук, я виждаше да го чака, да го дебне на това място. Не помръдна, само изви глава, за да погледа още малко как той се отдалечава със светкавична скорост. Високата й тъмна фигура се открояваше в бялото сияние и само златистите й коси грееха, озарени от бледото нощно светило.
Жак накара своята Лизон да се напъне, за да изкачи стръмнината при Мотвил, остави я да си поеме дъх по платото Болбек и я пусна с все сила по най-големия наклон между Сен Ромен и Арфльор — машината изгълта трите левги в бесен галоп, около нея сякаш дори се носеше топла миризма на обор. В Хавър просто залиташе от изтощение, когато Севрин дотича при него под навеса, сред шумотевицата и пушека на току-що пристигналия влак, и му подхвърли весело и гальовно, преди да се прибере у дома си:
— Много благодаря, до утре.
VI
Мина цял месец, в жилището, обитавано от съпрузите Рубо на първия етаж на гарата, над чакалните, отново бе настъпил пълен покой. Техният живот, животът на съседите им по коридор, на всички тия дребни служещи, чието съществуване бе разчетено като по часовник от неизменните часове на разписанието, отново бе навлязъл в еднообразното си русло. Като че ли не се бе случвало никакво насилие, никакво необичайно събитие.
Постепенно шумното и скандално дело Гранморен потъваше в забрава, предстоеше прекратяването му, тъп като правосъдието явно бе неспособно да открие престъпника. Удължиха разследването с две седмици, съдия-следователят Дьонизе разпореди да бъде преустановено издирването по отношение на Кабюш, като посочваше, че нямат достатъчно улики против него; на път бяха да създадат нова романтична полицейска легенда за незнайния, неуловим убиец, за кръвожадния, вездесъщ авантюрист, комуто щяха да приписват всеки тайнствен смъртен случай и който се стопяваше като дим, щом се появят полицаи. Само тук-таме в опозиционната преса, обхваната от треската на наближаващите избори, се прокрадваха закачки, свързани с легендарния убиец. Натискът на правителството, грубите разправии на префектите даваха предостатъчно поводи за възмутени статии; след като вестниците престанаха да се занимават с делото, жадното любопитство на тълпата се уталожи. Никой вече не го обсъждаше.